Дан Симънс - Петата купа

— Добре че не сте се качили точно на онзи влак — рече Холмс.

Джеймс зяпна изненадано.

— Само това ли ще кажете? Това ли е вашият отговор на новините ми? Къде бяхте през последните две седмици?

— О, на разни места — отвърна Холмс и се зае да разпалва отново угасналата си лула.

— И какво направихте, за да предотвратите заплахата, която представляват Мориарти, неговите анархисти и бандитите за Вашингтон и Ню Йорк, и Филаделфия, и Чикаго, и останалите градове, в които го чух да споменава, че ще има бунтове, след като президентът Кливланд бъде убит? Армията ангажирана ли е? Говорихте ли с всички кметове и началници на полицията в тези градове? Не мога да се сетя за нищо друго, което да оправдае двуседмичното ви отсъствие и очевидната ви… очевидната… незаинтересованост пред лицето на приближаващата се опасност от национална революция.

— На ваше място не бих се притеснявал за Мориарти — каза Холмс, потупвайки Джеймс по рамото така, както един учител успокоява дете. Джеймс не беше достатъчно бърз, за да се отдръпне, но часове наред след това съжаляваше, че не го беше направил.

— Да не се притеснявам за Мориарти? — извика писателят. — Нали точно той трябва да е в центъра на разследването ви. Професор Мориарти е… както сам го нарекохте, мисля… главният организатор на бъдещите убийства и бунтове. Вашата основна задача трябва да е неговото откриване, а нека другите да се погрижат за този… това… момче… Лукан Адлер.

— Не — отвърна безизразно Холмс. — Основната ни задача е да попречим на Лукан Адлер да убие президента. След това ще се разправя с професор Мориарти. Трябва да ми се доверите, Джеймс.

Писателят само поклати изумено и раздразнено глава.

— И знаете ли как да го постигнете? Да попречите на покушението? — попита най-накрая той. — Знаете ли откъде ще стреля убиецът, как възнамерява да избяга и… най-вече… как, за бога, ще го спрете?

— Мисля, че да — каза Холмс. — Ще разберем след по-малко от три дни, нали? О, и аз очаквам от вас да ми помогнете, когато времето настъпи, Джеймс. — Той имаше нахалството да потупа отново Джеймс по рамото, след което отиде до вратата, даде знак на прислужниците да влязат и попита: — Ще се присъединим ли към останалите джентълмени във вагона за пушене?

Никога през живота си Хенри Джеймс не бе изпитвал копнежа да убие някого — с изключение на няколкото кратки приливи на това чувство, насочени срещу брат му Уилям — но сега чувстваше, че би могъл да забие нож в тялото на господин Шерлок Холмс. Той отиде в стаята за пушене и седна колкото се може по-далеч от детектива.

Специалният панаирен експрес на Хенри Кабът Лодж пристигна в Чикаго сутринта на 29 април, с добре отпочиналите си и развеселени пътници. Всички, с изключение на Шерлок Холмс, който изглеждаше още по-умислен.

Лодж ги беше уведомил, че специалният им влак ще ги чака на петдесетина метра от западния вход на Колумбовото изложение, където всички влакове стоварваха пътниците си, за да минат през портала и да се устремят към Административното здание, Съда на честта и останалите части на Белия град. Всичките му гости можеха да се връщат на него по всяко време на денонощието, за да отдъхнат или да се освежат. Прислужниците и готвачите щяха да се намират в постоянна готовност.

Но първата им спирка сутринта беше до пристана в центъра на Чикаго и всички бяха откарани до яхтата на Дон Камерън „Албатрос“, където им показаха малко по-малките, но също толкова луксозни каюти, които можеха да използват, когато си пожелаят. Яхтата също беше пълна с прислужници, които щяха да донесат питиета или да приготвят нещо за хапване при поискване. Камерън събра всички заедно, преди да потеглят към Панаира, и им съобщи, че куриери ще отнасят послания от „Албатрос“ до всеки, който реши да остане или да посети луксозните вагони, и че винаги ще разполагат най-малкото с една, но обикновено с две парни лодки, които ще могат да ги отведат до пристан „Казино“ по всяко време на денонощието.

След това започнаха разходките. Джон Хей и Кабът Лодж се погрижиха всички — дори младата Хелън — да се сдобият с важните значки за специални посетители, които им позволяваха да обикалят Белия град и оживената Мидуей Плезънс по всяко време. Лодж обясни, че директорът на Изложението, Даниъл Бърнам, е заявил, че все още ще има довършителни работи по почистването — изнасянето на чакъл, изкарването на временни релси, засаждането в последния момент на цветя и дори дървета, някои от огромните сгради ще бъдат добоядисани с бяла боя — но ако внимаваха, нямаше да пречат на никого.