Дан Симънс - Петата купа

Първия път, когато Хенри бе видял брат си гол върху носилката — преобръщан и докосван толкова предпазливо от майка му, след като миризливата униформа на Уилки беше разрязана и свалена от тялото му — той се беше изумил колко уязвимо е мъжкото тяло от метал, огън, острие, болест. В много случаи, особено когато го обръщаха — сред писъци — по корем, за да могат да измият гърба и краката му, при което се виждаха и двете му рани, Уилки Джеймс приличаше повече на едноседмичен труп, отколкото на жив човек. Отколкото на брат му.

После дойде другият „Холмс“, който Джеймс беше виждал гол. Към края на войната приятелят от детинство на Джеймс — по-голям само с две години от Хенри, но сега състарен с десетилетия от преживяванията си през войната — Оливър Уендъл Холмс младши, му беше дошъл на гости в Бостън, а след това го придружи и до Северен Конуей, където живееха братовчедката на Джеймс Мини Темпъл и сестрите ѝ. През първата нощ от гостуването им там другият Холмс и младият Джеймс бяха принудени да споделят една абсурдно спартанска стая с единично хлътнало легло — преди на следващия ден да си наемат по-подходящо жилище — и Джеймс, облечен в пижама и пъхнат под завивките, беше видял Оливър Уендъл Холмс младши да стои гол пред умивалника и огледалото по същия начин, както Шерлок Холмс стоеше онази нощ на борда на „Париж“ някъде сред Северния Атлантик.

Младият Джеймс отново се беше възхитил на красотата на слабото и мускулесто мъжко тяло, докато Оливър Уендъл Холмс младши бе стоял под светлината на лампата, и отново усети присъствието на очевидната връзка със смъртта: паяжина от ужасни белези покриваше гърба, страните и бедрото на Оливър. Онзи Холмс — Джеймсовият Холмс — също беше получил тежки наранявания във войната и ужасно се гордееше, че десетилетия след това щеше да може да говори за тях с подробности, каквито обикновено не се споменават пред дамите. И през всичките тези десетилетия онзи другият Холмс, който накрая стана прочут съдия, държеше да пази в своя гардероб разкъсаната си и окървавена юнионистка униформа, която все още миришеше на барут, кръв и мръсотия, точно като носилката, одеялото и разрязаната униформа на Уилки. Когато със също толкова известните му и богати приятели се събираха на разговор и пура, той я вадеше и им показваше отдавна засъхналата кръв и назъбените дупки, съвпадащи с назъбените дупки в паяжината от белези, която Джеймс бе съзрял на голото тяло на приятеля му от детинство.

За Джеймс това бе не само пореден поглед към красотата на голото мъжко тяло, но и към уродливите графити на смъртта, която е проявила претенции към това тяло.

Затова, макар и потресен, Хенри Джеймс не се изненада, когато на слабата светлина на лампата видя, че господин Шерлок Холмс — по-слаб дори отколкото беше петнайсет години по-младият Оливър Уендъл Холмс младши — също има белези по гърба. Те изглеждаха също толкова пресни, колкото раните от куршуми, които Джеймс бе видял в плътта на Уилки и Оливър, но тези белези се разпростираха навън, сякаш бяха оставени от камшика на някой самобичуващ се фанатик.

— Извинете ме — каза Джеймс, без да помръдва от прага на каютата. — Аз не… — Той не знаеше какво „не е“, затова млъкна.

Холмс се обърна и го погледна. По бледите му гърди имаше още белези. Джеймс успя да забележи, че въпреки изключителната мършавост на високия мъж — хълбоците му бяха хлътнали така, както на някои състезатели по бягане или спортисти — господин Шерлок Холмс, чиято кожа беше почти толкова бяла, колкото и на Гас Баркър, братовчеда на Джеймс, представляваше маса от изопнати мускули, които като че ли само чакаха да бъдат раздвижени и използвани при някакви спешни обстоятелства.

— Извинете ме — повтори отново Джеймс и излезе заднишком през вратата. Онази нощ остана в салона на Първа класа, пушейки и разглеждайки всякакви списания, докато не реши, че Холмс отдавна ще си е легнал и заспал, преди самият той да се върне в каютата.

„Париж“ пристигна в пристанището на Ню Йорк в късния следобед, когато силуетът на най-старата част на града беше озарен от залязващото слънце. Повечето от трансатлантическите лайнери, с които Джеймс бе пътувал от Европа през годините, ако плаваха до Ню Йорк, пристигаха рано сутринта. Той осъзна, че това късно пристигане беше не само по-приятно от естетическа гледна точка — макар че Джеймс вече не понасяше естетиката на Ню Йорк — но и като че ли по-подходящо за тайната им мисия.