Дан Симънс - Петата купа

Но два пъти Хенри Джеймс успя случайно да хване Шерлок Холмс в изключително лични и смущаващи моменти.

Първия път изненада Холмс — който дори тогава не показа нито изненада, нито притеснение — точно след закуска, когато Джеймс се връщаше в общата им каюта, за да се преоблече. Холмс лежеше на леглото си, все още в нощната си риза, бицепсът на лявата му ръка беше пристегнат с някаква каишка и той тъкмо изваждаше иглата на спринцовка от сгъвката на лакътя си. На нощната масичка — която двамата деляха и на която Джеймс оставяше книгата си, когато дойдеше време да угасят лампата — имаше шишенце с тъмна течност, която той предположи, че е морфин.

Хенри Джеймс не беше наясно как се приема наркотикът и какъв е ефектът от него. Беше наблюдавал как сестра му Алис се потапя в златистото му сияние, далеч от всичко човешко (включително собствената ѝ природа), месеци наред преди смъртта ѝ. Лекарят на Алис дори беше инструктирал Катрин Лоринг как да ѝ бие инжекциите с точното количество морфин, ако няма кой друг да го направи. На Джеймс никога не му се беше налагало да бие инжекция на умиращата си сестра, но в случай на необходимост беше готов да го направи. Предишната година, в последните месеци на Алис, приемът на морфин се допълваше и от хипнотични сеанси в опит да се облекчи непрестанната ѝ болка.

Но Хенри Джеймс не знаеше Шерлок Холмс да страда от някаква физическа болка. Той просто беше пристрастен към морфина, след като години наред си бе инжектирал кокаин. Освен това беше изявил нетърпението си да използва и новия „героичен“ наркотик на господин Байер, след като се намираше толкова лесно в Съединените щати.

Холмс не се смути ни най-малко — той просто погледна към Джеймс изпод натежалите си клепачи, спокойно прибра шишенцето, спринцовката и останалите прибори в малкото кожено куфарче, което Джеймс го беше виждал да носи (предполагайки, че вътре държи принадлежностите си за бръснене) — и му се усмихна сънено.

Изпълнен с отвращение и без да полага усилия да прикрие реакцията си, Джеймс се завъртя на пети и излезе от стаята, без да се преоблече.

Другият болезнено личен момент настъпи, когато късно в четвъртата нощ от пътуването им от Дъблин Джеймс влезе в каютата, след като предварително почука, и откри Холмс да стои гол пред шкафчето с умивалника и малкото огледало на стената. Детективът отново не показа ни най-малко смущение и не побърза да си облече нощната риза, въпреки очевидното неудобство на спътника му.

Хенри Джеймс беше виждал и преди голи възрастни мъже. Изпитваше сложни чувства при вида на голото мъжко тяло, но първата му мисъл беше за смъртта.

Като малък, когато тъкмо беше проходил, Хенри Джеймс вървеше по петите на по-възрастния си брат Уилям — по-голям само с една година от него. Хенри не можеше (а и не изпитваше желание) да го следва в буйните години на дворни игри, но по-късно, когато Уилям реши да стане художник, Хенри реши, че също иска да стане художник. При всеки удобен случай отиваше заедно с Уилям на часовете по рисуване, за които бе платил баща им.

Един ден Джеймс влезе в студиото в Нюпорт и откри, че братовчедът му сирак Гас Баркър позира гол в часа по рисуване от натура. Разтърсен до мозъка на костите си от красотата на червенокосия си братовчед — бледността на кожата му, уязвимостта на отпуснатия пенис, зърната на гърдите му, които изпъкваха в женствено розово над бялата кожа — Джеймс се престори, че изпитва единствено професионален интерес на художник, оглеждайки намръщено рисунките на Уилям и останалите, сякаш се канеше да грабне лист хартия и с няколко щриха да улови неописуемата красота на голотата. Но най-вече младият Хенри Джеймс, у който бъдещият писател надделя над всякакви сексуални усещания, беше очарован от собствената си многопластова и развълнувана реакция при вида на хладнокръвно изложеното на показ тяло на братовчед му.

Младият Гас Баркър беше първият от най-близките му роднини и приятели, който загина в Гражданската война, покосен от куршума на някой конфедерат във Вирджиния. Години след това Хенри Джеймс не можеше да си спомни за разтърсващото възхищение при първия му сблъсък с голо мъжко тяло, без да си мисли, че точно това тяло — медночервените пубисни косми на Гас, вените на мускулестите му ръце, необичайната сила на бледите му бедра — лежи и гние в глинестата почва на някое неизвестно поле във Вирджиния.

След като най-малкият брат на Хенри Джеймс, Уилки, беше тежко ранен по време на зле планираното, катастрофално нападение на 54-ти Масачузетски негърски полк над форт Уагнър в Южна Каролина, той беше докаран вкъщи в толкова ужасно състояние — открит сред умиращите в полевата болница в Южна Каролина и спасен по чиста случайност от семейния им приятел Кабът Ръсел, който търсел изчезналия си убит син на бойното поле — че трябваше да го оставят седмици наред да лежи на мръсната си носилка в коридора до вратата. Джеймс присъстваше винаги, когато майка му или баща му къпеха най-малкото си осакатено дете, и гледката на голото тяло на Уилки представляваше съвсем различен тип откровение за младия Хенри Джеймс младши: ужасната рана на гърба, от която конфедератският куршум все още не беше изваден, и противната рана на крака — бяха я оперирали набързо на кораба, откарал Уилки на север, за да извадят куршума — в която се забелязваха едновременно признаци на разлагане и ранни наченки на гангрена.