Дан Симънс - Петата купа

Освен това предположих, че в онзи петък, 24 март, са хванали влака за Вашингтон, окръг Колумбия, от намиращото се наблизо депо Гранд Сентръл, но се оказа, че Холмс — който е отговарял за всичко в организираното им набързо пътуване — им е запазил места в експреса от Бостън до Вашингтон, наричан „Колониъл“ или понякога „Колониъл Експрес“, който се е обслужвал едновременно от Пенсилванската железопътна компания и железопътните компании на Ню Йорк, Ню Хейвън и Хартфорд. Но през 1893 година „Колониъл“ все още не е стигал до Манхатън, нито е имал връзка с депото Гранд Сентръл това щяло да се промени след потъването на „Титаник“ през 1912 година — така че Холмс и Джеймс е трябвало да станат рано и да хванат един от няколкото ранни ферибота до Джърси Сити и там да се качат на „Колониъл“, който щял да ги откара по железопътната линия „Мейн Лайн“ до Филаделфия, Балтимор и най-накрая до Вашингтон. Това е бил най-бързият експрес, който са можели да хванат в онзи петък, но не и най-удобният за някой, който е прекарал нощта в Манхатън.

Успях да намеря потвърждение, че Хенри Джеймс е изпратил на Джон Хей бърза телеграма от Марсилия, в която съобщава единствено, че се връща в Америка по лични причини и го моли да не казва „на никого, освен на Хенри А.“, дава му датата и приблизителния час на пристигането му във Вашингтон и казва на стария си приятел, че двамата с „един норвежки изследовател“, с когото се е сприятелил и който временно пътува с него, ще отседнат в някой вашингтонски хотел. При пристигането си в Ню Йорк Джеймс получава телеграма от Джон Хей, в която пише:

Глупости. Ти и спътникът ти трябва да отседнете при нас по време на посещението си. Двамата с Клара настояваме за това. Ще има достатъчно стаи, храна, вино и разговори за всички. В момента Адамс не е тук, пътува, но ще се зарадва ужасно, че си решил отново да посетиш родната си страна. По щастливо стечение на обстоятелствата, на вечеря в неделя ще ни гостува дипломатическият аташе на Оскар II, крал на Швеция и Норвегия. С нетърпение очакваме да се запознаем с безстрашния ти приятел-изследовател.

Джеймс показа на Холмс телеграмата, докато пътуваха към железопътната гара в Джърси Сити, и не можа да сдържи мрачната си усмивка.

— Това може да се окаже проблем, нали?

— Кое, драги ми спътнико? — попита Холмс, докато чакаха пред ферибота.

— Предрешването на господин Ян Сигерсон включва ли владеенето на норвежки език? — попита многозначително Джеймс. — Може би е най-добре да останете в хотела, да проявявате изключителна предпазливост при посещенията си у Хей и Адамс и в неделя вечерта да се окажете неразположен.

— Глупости — отвърна Холмс и се усмихна. — Отсядането в дома на семейство Хей ще ни даде голямо предимство. Не казахте ли, че къщата им се намира до дома на Хенри Адамс?

— Съседи с обща граница — отбеляза Джеймс. — Точно като Швеция и Норвегия.

— Ето ви на — рече Холмс. — В неделя ще оставим представителя на краля на Швеция и Норвегия Оскар II сам да търси отговори на въпросите си.

Билетите им бяха за първа класа, но във влака не се виждаше нищо, което да наподобява частно купе. За щастие, в тази петъчна утрин във вагона нямаше много пътници и докато седяха от двете страни на пътечката, Холмс и Джеймс можеха да доближат глави и да разговарят насаме винаги, когато пожелаеха. Освен това Джеймс забеляза, че макар отвратителният навик на американските мъже непрекъснато да плюят да не беше изчезнал, като че ли навсякъде се забелязваха по-малко плювалници, отколкото по време на предишното му посещение в началото на осемдесетте, и червената пътека между седалките в първа класа не беше толкова просмукана с втечнен никотин, колкото много килими и черги десетина години по-рано. През 1883 Джеймс беше решил, че повсеместното плюене е достатъчно никога повече да не живее в Америка — и вероятно никога повече да не я посети.

— Разкажете ми за „Петте сърца“ — каза Холмс, когато напуснаха Филаделфия. За да проведат този разговор, детективът се беше прехвърлил от другата страна на пътечката и сега седеше на отсрещната седалка в некомфортна близост до Джеймс, почти опирайки колене в неговите. Холмс се облегна на изработения си по северноевропейска мода бастун. На Джеймс му се прииска също да си беше донесъл бастун в купето, дори само за да го използва като бариера между тях.

Джеймс изпъна ръце и ги опря твърдо върху коленете си, сякаш така издигаше допълнителна преграда между тях.