Дан Симънс - Петата купа

— Всъщност — рече той, — те наричаха малката си група не „Петте сърца“, а „Петте купи“ 10 10 Грешката на Холмс произтича от факта, че сърцата и купите, освен че имат една и съща форма (при сърцата — стилизирана), се обозначават с една и съща дума — heart . Има обаче един нюанс при съчетаването на думата с числителни — five hearts означава „пет сърца“, а five of hearts — „пет купи“. — Б.пр. .

— Разкажете ми тогава за „Петте купи “ — каза Холмс.

— Това беше салонът 11 11 Прием на видни общественици, литератори и прочие в дома на дама от висшето общество. — Б.пр. на Клоувър Адамс — отвърна Джеймс. — Изключително уникален американски салон, смея да заявя.

— В какъв смисъл?

Джеймс се поколеба за миг, опитвайки се да формулира точно онова, което бе имал предвид.

— Той не беше, както повечето салони, които съм посещавал във Франция, Италия и другаде, средище за хора на литературата, нито за артисти или изкуство, нито беше съсредоточен върху трите основни стожера на салоните — пари, аристокрация или известност, макар че семейство Адамс спокойно можеше да се впише и в трите категории.

— Нима? — рече Холмс. — Мислех, че в Съединените американски щати няма аристокрация.

Джеймс се усмихна почти съжалително на по-младия мъж. След няколко седмици щеше да навърши петдесет, а Холмс беше споменал, че в момента е на трийсет и осем години и през април ще навърши трийсет и девет, но в този момент Хенри Джеймс се чувстваше като много по-мъдър, по-възрастен джентълмен.

— Всяко общество има своята скрита аристокрация, господин Холмс… ъъъ… господин Сигерсон. Ако не по рождение, то заради богатството си. Ако не заради богатството, то заради властта. И така нататък.

— И въпреки това Хенри Адамс не е член на управляващата аристокрация във Вашингтон? — попита Холмс.

Джеймс се намръщи, преди да отговори. Дали непоносимият детектив не се опитваше да го дразни, преструвайки се на глупак? След като помисли няколко секунди, Джеймс реши, че не. Мъжът просто беше наивен.

— Хенри Адамс е внук на един американски президент и правнук на друг, и двамата по бащина линия, разбира се, но самият той никога не е притежавал някаква политическа власт. Богат е, да. В първата половина на осемдесетте двамата с Клоувър бяха в центъра на Вашингтонската социална върхушка, да. Но макар да принадлежеше към онова, което френските философи или Джеферсън биха нарекли „наследствена аристокрация“, Адамс никога не е упражнявал властта по същество. Та той беше Харвардски професор, за бога!

Холмс кимна.

— Нека се върнем към госпожа Адамс. Опишете ми някогашната си приятелка Клоувър… колкото се може по-кратко и точно, ако обичате.

Джеймс отново почувства раздразнение от заповедническия му тон.

— Искате от мен да ви разкрия лични подробности за моя скъпа покойна приятелка и съпруга на мой приятел — каза студено той. — Не забравяйте, че съм джентълмен, макар и да не съм англичанин по произход. И има някои неща, които един джентълмен просто не може да направи.

Холмс въздъхна.

— Точно сега, господин Джеймс, както и в близко бъдеще, вие сте американски джентълмен, който се съгласи да помогне в разкриването на вероятното убийство на ваша американска съгражданка — или поне в разгадаването на мистерията, обграждаща някой, който ежегодно твърди, че била убита. В този смисъл, сър, вашият дълг към приятелката ви като свидетел надделява над всякакви неясни концепции за джентълмените и обсъждането на техните приятели. И двамата ще трябва да забравим за това, ако искаме да разберем дали приятелката ви Клоувър Адамс е била убита, или не.

„Лесно ти е на теб да го забравиш — помисли си Джеймс. — Ти не си джентълмен.“

Той въздъхна шумно.

— Много добре. Какво искате да знаете за Клоувър?

— Да започнем с външния ѝ вид.

Джеймс отново настръхна.

— И защо външният ѝ вид ще има значение, господин Хо… господин Сигерсон? Нима смятате, че някой я е убил заради това как изглежда?

— Това е просто малко парченце от един сложен пъзел — отвърна тихо Холмс. — И нещо, с което да започна. Как изглеждаше Клоувър Адамс?

Джеймс се поколеба. Най-накрая каза:

— Да речем, че Хенри Адамс не се ожени за госпожица Мериън Хупър през юни хиляда осемстотин седемдесет и трета само заради красотата ѝ. Тя беше… обикновена на вид, макар че, както самият Хенри ми писа преди много години, не бива „да бъде определяна като обикновена“. Беше дребничка на ръст. Но Хенри Адамс, както може би сам ще се убедите, също е доста дребен по съвременните стандарти. Но макар и не твърде образована, Клоувър имаше жив и интелигентен ум. — Той отново се поколеба. — И, трябва да призная, доста бърз и хаплив език. По време на петте години преди смъртта ѝ, докато двамата живяха във Вашингтон, Клоувър си създаде много врагове — особено сред кариеристите, низвергнатите сенатори и техните съпруги.