Дан Симънс - Петата купа

— Да видя крака? — рече Шерлок Холмс.

— Да, когато го ампутирали в армейската хирургическа палатка в онзи следобед на втори юли, шейсет и трета, Сикълс настоял да запазят крака му и поръчал да изработят за съхранението му малка кутия във формата на ковчег. Подари го на Военния медицински музей — той се намира само на няколко пресечки оттук — където и до днес е изложен под стъклен похлупак, заедно с малко гюле, което според Сикълс е с размерите на онова, което откъснало крака му. Всяка година през юли Дан Сикълс посещава крака си… често в компанията на привлекателни млади жени. Саймън, спри колата, ако обичаш.

Кабриолетът спря отново, Адамс посочи към красива тухлена сграда, която гледаше към площада — можеше да се нарече имение — и каза:

— Това е къщата — дом на Бенджамин Тейлоу през хиляда осемстотин петдесет и девета — в която отнесли смъртно ранения Филип Бартън Кий. Той умрял на пода във всекидневната и се говори, че петното от кръвта му все още си личи на дървото под красивия персийки килим. Както семейство Тейлоу, така и настоящите обитатели на къщата твърдят, че призракът на Кий и до днес броди из дома.

— Кои са настоящите обитатели? — попита Холмс.

— Сенатор Дон Камерън и съпругата му Лизи купиха къщата през хиляда осемстотин шейсет и шеста — каза Хенри Адамс. Той докосна гърба на кочияша с бастуна си. — Карай към гробището Рок Крийк, Саймън.

Адамс беше казал, че пътят от Лафайет Скуеър до гробището е около пет мили и през по-голямата част от пътя двамата с Хенри Джеймс разговаряха: двама мъже на средна възраст, седнали на приказка, обсъждат общи приятели, различни художници или писатели. Вече беше доста топло, кабриолетът се движеше бавно, потракването на конските копита бе равномерно като метроном, и Холмс придърпа периферията на шапката ниско над очите си, за да може да размишлява на спокойствие.

Той се беше изумил от спокойствието, което Хенри Джеймс бе проявил предишната вечер, изправен срещу яростната атака на Теодор Рузвелт по време на вечеря. В отминалия век или дори в първите десетилетия на този век, думи като „мекушав“ и „изнежен“ щяха да доведат до изпращането на секунданти и среща на разсъмване, застанали един срещу друг в очакване, със заредени пистолети. Холмс се изненада, че Джеймс беше останал за бренди и пури; той смяташе, че писателят ще се извини и ще се прибере по-рано сам в пансиона на госпожа Стивънс. Но всъщност младият Рузвелт, който се чувстваше неловко в библиотеката на Хей, след като се бе държал толкова неприлично на вечеря, пръв им пожела лека нощ и си тръгна. Скоро след това — някъде около полунощ — се извини и Холмс отново се изненада, че Джеймс предпочете да остане.

Детективът не спираше да си напомня, че Джеймс, Хей и Адамс са стари приятели. И въпреки това му беше трудно да си представи как което и да е приятелство би издържало на подобни публични обиди — или защо Джеймс беше проявил такова спокойствие и въздържание в компанията на двама от тези приятели, които не само бяха поканили човека, нанесъл оскърблението, но и не бяха казали нищо, за да защитят Джеймс.

Кабриолетът продължи по Четиринайсета улица С. З., сви на изток по Харвард Стрийт, след няколко пресечки зави наляво по Шърман Авеню и след това на североизток по Ню Хемпшир Авеню. Холмс позволи на апатията, която го връхлиташе понякога след сутрешната инжекция хероин, да обхване тялото му и докато балансираше на ръба на съня, умът му работеше усилено, въпреки обхваналата го дремливост. Той знаеше, че през следващите седмица-две трябва да разреши загадката на Клоувър Адамс и човека, който всяка година изпращаше картичките, защото трябваше да е в Чикаго преди средата на април. Разполагаше с точно четири седмици преди откриването на Колумбовото изложение на първи май, където президентът Кливланд трябваше да натисне бутона, който щеше да запали електрическите светлини, да активира някакъв уред, който да свали покривалото на огромната статуя на Сен Годен и да включи стотиците, ако не хиляди различни машинарии на Панаира.

А в телеграмите от Майкрофт продължаваше да пише, че наетият от анархистите убиец Лукан Адлер ще бъде там, за да убие президента.

Холмс осъзна, че Адамс е казал нещо, предназначено за него.

— Съжалявам — рече той, като се поизправи и побутна назад шапката си. — Бях леко задрямал и не чух думите ви.

— Тъкмо сочех онзи покрив и купола горе вдясно — каза Адамс. — Това е Войнишкият дом, където президентът и госпожа Линкълн отиваха да отдъхнат на чист въздух през летата по време на Гражданската война. Разбира се, през трите десетилетия след войната, Вашингтон се разпростря далеч отвъд Войнишкия дом, Рок Крийк Парк и гробището Рок Крийк, което е малко по-нататък. Когато господин и госпожа Линкълн идваха тук, за да избягат от горещината, това все още беше селски район.