Дан Симънс - Петата купа

— Полковникът оживял ли е? — попита Холмс.

— Да, да… оживя. Полковник Ратбоун се сборил с Бут, след като актьорът прострелял президента в тила, но Бут бил въоръжен и с кама, освен с пистолета си, и нанесъл жестоки рани на ръката и главата му, преди да скочи на сцената и да изкрещи мелодраматичното си Sic semper tyrannis 37 37 Това застига тираните! — думи на Брут след убийството на Гай Юлий Цезар. — Б.пр. !

— Не четох ли някъде, че полковник Ратбоун обвинявал себе си заради това, че не успял да спре Бут? — попита Джеймс.

— Точно така — отвърна Адамс. — Раните му зараснали, но мъката, че не успял да предотврати покушението, смазвала горкия Ратбоун. Преди десет години, докато служел като американски консул в Германия, полковникът убил съпругата си Клара — като я застрелял и я намушкал с нож няколко пъти — и щял да убие и трите си деца, ако някой не се появил тъкмо навреме, за да го спре. Полковникът казал на полицията, че е невинен, че истинският убиец се е скрил, заедно с останалите, зад картините на стената.

— Къде е той сега? — попита Холмс.

— В едно убежище за душевноболни в Хилдесхайм, Германия — отвърна Адамс. Черният бастун отново се вдигна. — Тази тухлена къща е домът на държавния секретар Уилям Сюард и, в нощта на покушението срещу Линкълн, Сюард е бил нападнат в леглото от друг убиец, умствено недоразвит гигант на име Луис Пейн, който влязъл в къщата — почти едновременно с убийството на президента в театър „Форд“ — и казал, че носи лекарство за пациента, което трябва да достави лично.

— Пациента? — рече Холмс.

— Сюард претърпял наскоро сериозен инцидент с каретата си и освен останалите наранявания, си счупил и челюстта и носел метална шина. Пейн промушил сина на Сюард и след това се нахвърлил като демон върху горкия прикован към леглото Сюард, намушкал го с огромния си нож няколко пъти в лицето, гърдите и ръката… и продължил да го мушка и след като Сюард паднал в тясното пространство между леглото му и стената. Но очевидно металната шина, гипсът и дебелите превръзки спасили онази нощ живота му.

— Синът му? — попита Холмс.

— Той също оживял, но останали ужасни белези — рече Адамс. — Пейн беше обесен, разбира се… заедно с останалите заговорници. Така, а онова дърво там…

Адамс отпусна бастуна си върху вратичката, докато кабриолетът се приближаваше към едно дърво, засадено в малък кръг от пръст край тротоара.

— Точно тук, през февруари хиляда осемстотин петдесет и девета, конгресменът Даниъл Сикълс — прочут развратник, комарджия и лъжец далеч над обичайното конгресменско ниво — застреля и уби младия Филип Бартън Кий, сина на Франсис Скот Кий, който ни даде „Знаме, обсипано със звезди“. Сикълс се беше оженил, след като успя да съблазни доста екзотична петнайсетгодишна дама на име Тереза Балиоли, и петте години на брака им бяха… как да ги нарека… „експлозивни“? И макар Сикълс да поддържаше връзки с много други жени — той отведе в Англия известната проститутка Фани Уайт и я представи на кралица Виктория, и то докато горката Тереза беше бременна — щом научи, че Кий е любовник на жена му, той пресрещна горкия човек… точно там, до това дърво… и го простреля няколко пъти.

— Знам за този случай — каза Холмс. — Сикълс беше оправдан, поради… как го нарекоха?… временно умопомрачение, причинено от изневярата на жена му. Отбелязах си го в досиетата си, защото доколкото ми е известно, това е първият случай в която и да е англоговоряща страна, при който „временното умопомрачение“ се приема като причина за оправдателна присъда в процес за убийство.

Адамс кимна.

— Сикълс нае най-добрите адвокати в града, включително Едуин Стантън, бъдещия военен министър на Линкълн, и някой си Джеймс Ти Брейди, който, също като Сикълс, се бе издигнал чрез Тамани Хол 38 38 Политическо съобщество в Демократическата партия на САЩ, което от 1790 до 60-те години на XX век контролира партийните номинации и персонажи в политическия живот на страната. — Б.пр. .

— Сикълс не беше ли ранен по време на войната? — попита Джеймс, който като че ли се наслаждаваше на доста необичайната екскурзия.

— Да, изгуби крака си при Гетисбърг — отвърна Адамс. — Но това не го спря да се върне набързо във Вашингтон на четвърти юли, в деня след раняването му и ампутацията, за да стане първият човек, изключвайки президентските военни телеграфисти, който е разказал как е протекла битката. Очевидно като бригаден генерал е объркал всичко и е искал да представи първо своята гледна точка… което и успя да направи. Сикълс беше голям приятел на госпожа Линкълн и прекарваше доста време с нея. Можете да видите крака, ако желаете.