Дан Симънс - Петата купа

Той отвърна с усмивка на коментара, но каза:

— Уви, скоро ще трябва да се върна в скромния си малък лондонски апартамент в Кенсингтън. Изкарвам си хляба с писане и още по-рядко намирам време да се насладя на възхитителни вечери като тази. Истинско удоволствие, Клара. Джон.

Клара Хей се изчерви и се усмихна, а съпругът ѝ кимна.

— Не, сериозно говоря — рече Рузвелт. — Новата американска раса се нуждае от своите писатели. Америка има нужда емигриралите ѝ писатели да се върнат у дома и да пишат за Америка. Не сте ли съгласен, господин Холмс?

Холмс, който от доста време само слушаше мълчаливо, реагира единствено с учтива усмивка на неуместния въпрос на Рузвелт. Младият мъж сигурно беше пропуснал факта, че той е англичанин.

— Но чичо Хари пише за американци — възрази Хелън.

— И то дотолкова, че издателите и литературният ми агент са изпаднали в отчаяние — добави Джеймс с усмивка.

— Четохте ли „Портрет на една дама“? — попита Хелън Рузвелт. — Невероятен словесен портрет на американската жена.

— И издаден преди повече от десет години, приблизително по време на последното идване на господин Джеймс в Съединените щати — каза Рузвелт. — Ще повторя — Америка се нуждае от писателите си, които трябва да се върнат у дома от Европа или каквито там декадентски и удобни скривалища са си намерили, за да опознаят отново родината си и народа ѝ.

Хей се наведе напред, за да се намеси, но Джеймс отвърна с усмивка:

— Мога да се обзаложа, господин Рузвелт, че вие не сте написали всяка дума от „Завоюването на Запада“, докато сте били в Запада. Вашите записки, спомени и проучвания със сигурност са ви подготвили да продължите писането на тези ценни томове и когато сте се намирали в Ню Йорк или Вашингтон, или, предполагам, дори на борда на някой параход, плаващ към далечни земи.

— Разбира се — каза Рузвелт и стисна юмрук в странен жест на оправдание. — Но съм живял на запад. Ловувал съм на запад. Проследявал съм и съм залавял лоши хора и съм се изправял лице в лице с готови да убиват индианци на запад. Живях на запад и се връщах няколко пъти там, преди да започна да пиша първата страница от книгата си за Запада.

— А аз живях в Америка и се връщах няколко пъти в нея години наред, преди да отида в Европа, за да пиша върху различни теми, но най-често за сблъсъка на американци с Европа — отвърна тихо Джеймс.

— Но сте напуснали страната преди трийсет години, сър, като сте се връщали единствено за да гостувате… — прогърмя силният, настоятелен глас на Рузвелт.

— Боя се, че не само за гостувания — отвърна натъжено Джеймс.

— Били сте на подходящата възраст, за да се запишете в армията по време на Гражданската война, а така и не сте го направили. — В гласа на Рузвелт прозвучаха странни триумфални нотки; гросмайстор, който премества офицера си на атакуваща позиция.

В обикновено хладните сиви очи на Хенри Джеймс проблеснаха пламъци.

— По-малките ми братя, Уилки и Боб, получиха наранявания в тази война, сър. Уилки служеше под командването на полковник Шоу в Петдесет и четвърти масачузетски полк с предимно цветнокожи войници, получи ужасни рани по време на нападението над форт Уогнър. Ужасни рани, господин Рузвелт… беше намерен по чиста случайност сред купчина умиращи войници от един наш семеен приятел, Уилям Ръсел, който отишъл да търси собствения си син — Кабът загина във форт Уогнър. Никой не вярваше, че Уилки ще оживее, и седмици наред той лежа на мръсната носилка, с която го донесоха у дома, на пода край входната врата. Брат ми Уилки страдаше от болките и осакатяванията от тези рани до края на живота си през ноември хиляда осемстотин осемдесет и трета. Така че аз познавам Гражданската война, господин Рузвелт. Вие сте били на… колко?… осем години, когато Войната свърши?

— Седем — отвърна Рузвелт.

— Толкова много мъже служиха и страдаха толкова много — каза Джон Хей. — Гражданската война беше кошмар, от който цяла една нация — целият ни народ — не може да се събуди.

Джеймс се извърна и погледна към Хей. Стори му се интересно, че чува подобен коментар от човек, който беше натрупал състояние от написването на книга за Линкълн и който на двайсет и две годишна възраст бе прекарал над четири години в центъра на това унищожително торнадо, наречено война.

— Аз не се притеснявам от недостига на американски автори — каза Хенри Джеймс. — Огледайте хората около тази маса. Почти всички тук пишат и издават творбите си, или скоро ще започнат да го правят… да, за теб говоря, скъпа Хелън.