Дан Симънс - Петата купа

— Трябва да отбележа — каза сенатор Дон Камерън, — че това е ужасно добро шампанско. Струва ми се, че ми е познато, но не мога да го определя. Какво е, Джон?

— „Роял Шартър“ — отвърна Хей.

— Аз си мислех, че само на „Делмонико“ им е позволено да предлагат „Роял Шартър“! — прогърмя Рузвелт.

— Така е — каза Хей. — Само там.

— Е, аз бих предпочела да прекарам цялото лято на Изложението в Чикаго, отколкото в скучната стара Европа, в скучната стара Швейцария — каза Хелън.

— Мисля, че това лято ще бъдем само няколко седмици в Зермат и Люцерн, заедно със семейство Камерън, Лодж и господин Адамс — каза Клара Хей. — През юли и август Панаирът просто ще трябва да продължи без нас.

— И правилно — каза Адамс. — Бях на Световното изложение през седемдесет и шеста и, с изключение на предупреждението, че телефоните ще нахлуят в домовете ни, цялата работа беше просто твърде раздухана и безполезна. По-скучна и от Швейцария, Хелън.

— С изключение на частта, където скалпираха Къстър — каза Джон Хей. — Това вече беше забавно.

— Джон! — извика Клара.

Хей послушно отпусна ръце в скута си и придоби смирен вид.

— Бъфало Бил и неговото Шоу ще бъдат на Чикагското изложение — каза Рузвелт. — Чух, че може да разиграят разгрома на Къстър, като Седящия бик лично ще изиграе ролята си. Звучи ми като страхотно забавление.

— Не е ли бил Лудия кон заедно със Седящия бик, когато са направили засадата на Къстър? — попита Дел.

— Да, да — прогърмя Рузвелт, извръщайки цялата горна част на тялото си, за да може всички да се насладят на усмивката му. — Но ние сме убили Лудия кон през седемдесет и седма.

— Вашата история на Дивия запад ще бъде издадена скоро, нали, господин Рузвелт? — попита Лизи Камерън.

Рузвелт кимна, но същевременно наведе някак срамежливо глава.

— Да. Нарича се „Завоюването на Запада“ и първи и втори том ще бъдат издадени още това лято. Но макар че години наред работих върху нея, не смея да споменавам за драсканиците си в компанията на толкова велики историци.

Това си беше абсолютно вярно, помисли си Джеймс. Хенри Адамс бе може би най-почитаният жив американски историк и книгите му за администрациите на Джеферсън бяха същински шедьоври. Книгата на Джон Хей за бившия му началник Ейбрахам Линкълн, написана в сътрудничество със стария му приятел Джон Николай, се продаваше добре в Америка и в Европа и се считаше за основен източник на информация за президентството на Линкълн. Предците на Хенри Кабът Лодж не само лично бяха познавали Джордж Вашингтон, а и той самият имаше научна степен върху историята на Вашингтон. Младият Рузвелт, макар очевидно да бликаше от енергия и интелектуална мощ, тази вечер имаше защо да проявява скромност в компанията на колеги историци.

„Или политици всъщност“ — помисли си Джеймс.

Внезапно гласът на Дон Камерън се извиси изненадващо силен. Джеймс почти беше забравил, че този Съпруг на печалния образ всъщност е американски сенатор.

— Няма защо да се притеснявате от мен, комисар Рузвелт. Аз не съм писал исторически книги за никого и нищо. Нито пък възнамерявам да го правя. Предпочитам да чета исторически книги и биографии в тишината на кабинета ми.

— Но, Дон, ти можеш да пишеш за толкова много неща — каза Джон Хей. — Бил си военен министър при президента Грант по време на Индианските войни, нали?

Камерън кимна.

— Живеем в интересна епоха — каза Адамс. — Само за няколко години… или поне на стар човек като мен ми се струват няколко… ние преминахме от кървавото изтребление на цялата армия на Къстър и тероризирането на западните територии от индианците към това да плащаме, за да гледаме как Седящия бик играе себе си в Шоуто за Дивия запад на господин Коуди. Кръвопролитие без кръв. Битка без смърт.

— Господин Рузвелт — каза Нани Лодж, — вие имате ранчо някъде на запад… или поне имахте . Някога стреляли ли сте по индианец?

Джеймс се вгледа внимателно в младия мъж. Той знаеше, че Рузвелт бе купил ранчото и се беше преместил в него, след като любимата му съпруга Алис бе починала при раждането на дъщеря им през 1884 година. Според Адамс и Клоувър Рузвелт никога повече не бе споменал името на Алис на публично място. Скоро след смъртта ѝ той бе оставил новородената си дъщеря — наречена Алис — на отглеждане при сестра си, а самият той се беше преместил в пустошта на територията Дакота, за да започне нов живот като ранчеро и каубой.

Рузвелт надари Нани с още по-широка усмивка — нещо, което Хенри Джеймс не смяташе, че е възможно.