Дан Симънс - Петата купа

— Твоят любим померан, скъпа — промърмори Хенри Кабът Лодж с неодобрителен басов глас, който накара кристалния полилей да потрепери.

— Колко странно — каза Джон Хей. — А аз си мислех, че новите закони за имиграцията са сложили край на потока померански бежанци 34 34 Померания — немско-полски регион на южното крайбрежие на Балтийско море. — Б.пр. в страната. Каква трагедия.

Нани Лодж се намръщи кокетно на Хей, който седеше от лявата ѝ страна.

— Моята диагноза е, че Вито Пом Пом най-вероятно страда от котка ракт — каза Хенри Адамс.

— А още по-вероятно от котарак т — додаде Хей.

Онези, които си позволяваха да се смеят на подобни неща — към тях със сигурност не принадлежаха нито сенатор Лодж, нито сенатор Камерън, а Дел Хей се колебаеше дали да се присъедини, или не — се изкискаха.

— Можеше да е още по-зле — рече тихо Хенри Джеймс. — Нашият приятел Вито можеше да бъде открит напълно в куче нен.

След съвсем кратка пауза последваха нови кискания. Лизи Камерън се засмя на глас — със свеж, младежки, естествен смях.

Тогава, без всякаква връзка с темата и с характерното за младите хора безгрижие, Хелън Джулия Хей се обърна към всички:

— Някой възнамерява ли да посети Международния панаир в Чикаго това лято? Аз съм сигурна, че ще отида! Навсякъде, където четох за Белия град, казват, че е великолепен!

— Това не е точно Международен панаир, скъпа — каза баща ѝ. — Чикаго е домакин на Световното Колумбово изложение, което отбелязва четиристотин години от откриването на Америка от Колумб.

— Но Изложението започва през хиляда осемстотин деветдесет и трета — каза Дел.

Хенри Джеймс разпери ръце.

— Колумб пропуска откриването на Америка с… колко?… около две хиляди мили между континента и Тринидад?

— Две хиляди сто седемдесет и три мили от мястото, където седим сега — каза Хенри Адамс.

— Значи на Колумб са му трябвали още две хиляди ето седемдесет и три мили, за да открие Америка — продължи Джеймс. — Изложението пропуска годишнината от това не-откриване само с една година. Вървим в правилната посока.

Хей се обърна към Адамс.

— Сигурен ли си за допълнителните сто седемдесет и три мили?

— Абсолютно — отвърна Адамс с лека, немирна и доста очарователна усмивка.

— Знаете ли, че когато Колумб е слязъл на Тринидад, островът е бил населен от групи, които са говорели карибски и аравакски език? — попита Хелън; в гласа ѝ се долавяше не задоволство, че знае такива неща, а по-скоро очакване.

— Как се наричат жителите на Тринидад? — попита Лизи Камерън. — Тринидадци?

— ’Дадци за по-кратко — каза Джон Хей.

— Мис Хей е права за това, че местните са говорели само карибски и аравакски — рече Теодор Рузвелт; гласът му сякаш отекваше дори когато говореше тихо. — Но това е станало чак след померанското нашествие на острова през хиляда четиристотин трийсет и девета.

Вече бяха на четвъртите си чаши вино и смехът се лееше с лекота.

— Вито Пом Пом разбира само аравакски? — рече Нани Лодж. — Колко жалко.

— Може би затова тази малка гадна топка косми не може да научи и най-елементарните команди — изръмжа сенатор Хенри Кабът Лодж.

Нани размърда застрашително пръстите си с лакирани нокти срещу съпруга си.

— Но аз не искам да пропусна Панаира и Белия град, и Колелото на господин Ферис, и Шоуто за Дивия запад на господин Коуди, и… всичко — извика Хелън Джулия Хей с гласче като на осемгодишно момиченце.

— Няма причина да ги пропуснеш — каза сенатор Дон Камерън. — Никой от нас няма да тръгне за Европа преди юли. Изложението се открива на първи май. По някое време през май ще пусна няколко частни вагона и всички ще отидем заедно за няколко дни. Съгласен ли си, Адамс?

Хенри Адамс промърмори нещо, но погледна към Лизи Камерън и кимна утвърдително.

— Хей?

— Абсолютно. С теб сме, Дон.

— Господин Холмс, ще се присъедините ли към нас? — попита Камерън. — Ще паркираме вагоните близо до входа на Панаира и ще има място за спане за всички.

— Благодаря за поканата — отвърна Холмс, кимвайки. — Може би ще отида на Изложението доста по-рано. Ще видим.

Хелън Джулия Хей не запляска с ръце, но допря дланите си една до друга като малко момиче, подготвящо се за молитва. Усмивката ѝ, помисли си Джеймс, наистина можеше да бъде наречена с изтърканото определение сияйна .

Отстъпвайки от обичайния вечерен протокол, първото ястие, което тази вечер бе тънки парчета овнешко филе с малко сос грейви в затоплена чиния, беше нарязано от шеф Ранхофер в трапезарията и поднесено между двете предястия. Прислужниците се появиха и бързо напълниха чашите на всички с шампанско.