Дан Симънс - Петата купа

Huîtres en coquille Ruedesheimer

Potage tortue verte Amontillado

Caviare sur canapé Médoc

Homard à la Maryland Royal Charter

Ris de veau aux champignons

Selle de mouton

Pommes parisiennes Haricots verts

Suprème de volaille

Pâté de foie-gras, Bellevue [нечетливо]

Sorbet à la romaine

Цигари

Печен примкар, майонеза с целина Clos de Vougeot

Портвайн Fromage Duque

Glacée à la napolitaine Château Lafite

Мадейра стара резерва

Цигари беше зачеркнато, което Джеймс абсолютно одобряваше, особено в смесена компания, а и напоследък във висшето общество бе станало демоде пушенето да се включва в официалното меню.

След стридите поднесоха супа, леко ястие, на което Джеймс не обърна почти никакво внимание, защото разговаряше с красивите жени от двете му страни, последвано от рибно блюдо.

Първите десетина минути от разговора преминаха най-вече в задаване на въпроси — почти изключително от дамите на масата — към Шерлок Холмс. Наистина ли е детектив-консултант? С какво се занимават детективите-консултанти? Наистина ли приключенията му са толкова вълнуващи, колкото са описани в „Странд“ и „Харпърс Уикли“?

— Боя се, че на последния въпрос не мога да отговоря — каза Холмс с официалния си, но приятелски английски акцент. — Изминали са само година или две, откакто тези тъй наречени хроники на моите случаи бяха издадени от доктор Уотсън и честно казано, все не намирам време или възможност да прочета която и да е от тях.

— Но те основават ли се на истината? — попита Хелън Джулия Хей.

— Напълно е възможно — отвърна Холмс. — Но целта на моя приятел, доктор Уотсън — и неговия редактор и агент господин Дойл — е да развличат читателите. А според мен чистата истина и развлечението рядко се спогаждат.

— А Сребърен пламък? — попита Клара с решителен глас. — Този случай е реален, нали?

— Кой или какво е Сребърен пламък? — попита Холмс.

Клара леко се смути, но успя да каже:

— Случаят… името на състезателния кон, който беше откраднат… а после избяга… историята от последния брой на „Харпърс Уикли“.

— Признавам, че никога не съм чувал за английски състезателен кон на име Сребърен пламък, госпожо Хей — каза Холмс.

— Виждаш ли, Клара — обади се Джон Хей. — Казах ти, че всичко е измислица. Когато съм в Англия, губя цяло състояние на състезателните писти, а никога не съм чувал за жребец на име Сребърен пламък.

Холмс се усмихна.

— През осемдесет и осма имах един малък случай с кон на име Морски бриз — в онази година той спечели надбягванията „Сейнт Леджър“ и „Епсъм Оукс“ — но неговото „изчезване“ се изразяваше единствено в едно нощно скитане. Съседът го намерил във фермата си, а аз използвах детективските си способности, за да проследя ясните отпечатъци от копита в калта до дома на съседа.

Всички се засмяха, но Клара продължи да настоява:

— Значи треньорът му не е бил намерен мъртъв? — попита тя.

— Всъщност беше — отвърна Холмс. — Но това се оказа нещастен случай. Горкият човек извел Морски бриз за вечерната му разходка, очевидно забелязал някакъв проблем с дясното задно копито на коня, коленичил зад кобилата — което в никакъв случай не е добра идея — и запалил клечка кибрит в тъмното, още преди да вдигне копитото за оглед. Морски бриз ритнал веднъж, инстинктивно, и главата на нещастния човек просто… — Холмс огледа сияещите лица около сияещата маса. — Тоест умрял веднага от нараняване в главата. Но не е имало никакъв умисъл.

— И без това в разказа Сребърен пламък е жребец — каза Клара Хей. — Не кобила.

Всички се разсмяха заедно с нея.

Насочвано от умелите Джон Хей и Хенри Адамс, вниманието на гостите скоро се отклони от Холмс и постепенно всички се включиха в разговорите. Дванайсет души беше близо до идеалния брой за задушевни разговори на масата, особено при наличието на такива сдържани хора като Хенри Кабът Лодж, Дон Камерън и усмихващия се, внимателен, учтив, но мълчалив Дел Хей.

А Джеймс си припомни, че на Адамс и Хей — както и на покойната Клоувър — не им липсваше нито образование, нито гордост, за да пускат остарели каламбури.

— Вчера горкичкият ни Вито Пом Пом се прибра с наранено оченце — каза Нани Лодж на висок глас, за да бъде чута от седящата от другата страна на Джеймс Хелън Джулия Хей, но успя да привлече вниманието на всички.

Реакцията не закъсня.

— Какъв ужас — каза Хенри Адамс. — Така, припомни ми, Нани… Вито Пом Пом някой от прислужниците ви ли беше, или роднина?

— Хенри — въздъхна госпожа Лодж. — Знаеш много добре, че Вито Пом Пом е нашият любим померан 33 33 Порода декоративни кучета, шпиц. — Б.пр. .