Дан Симънс - Петата купа

— Неделя! — извика Брок. — Сега ще трябва да жертвам неделите си и неделните служби със семейството си заради тази… сянка или призрак на заплаха? Освен това вече нямам никаква официална власт в полицията. Няма никакви причини да съм тук.

— Президентът пожела да участвате в тази първа сбирка — отвърна тихо вицепрезидентът Стивънсън.

— И по каква причина точно? — попита настоятелно мършавият бивш главен суперинтендант на вашингтонската полиция.

— Вашето детективско бюро беше разядено от корупция, когато подадохте оставка — каза Шерлок Холмс. — Вие напуснахте, много от тях останаха и сега заемат дори по-високи постове. Детективите, на които плащат бандите или анархистите, могат да окажат съдбоносно влияние върху нашите планове. Необходимо е вашето експертно мнение по този въпрос. С други думи, сър, президентът на Съединените щати нареди вие да станете онова, което американските престъпници наричат, мисля… плъх.

Брок изсумтя, но очевидно не намери какво да отговори на това.

— Така, да продължаваме тогава — каза Стивънсън, сякаш някакво незначително предложение беше прокарано пред Сената. — Суперинтендант Мур, моля, обяснете ни ролята на вашия департамент в охраната на президента.

Суперинтендантът се прокашля.

— Вашингтонската полиция охранява президента, когато той се появява на обществени събития в столицата.

— Офицерите ви придружават ли президента при отиването му на тези събития и напускането им? — попита Стивънсън.

— Не, господин вицепрезидент.

Бледото закръглено лице с посивели мустаци огледа присъстващите.

— Кой придружава президента при пътуванията му из града?

Мълчание.

— Кой защитава президента, когато той се намира в Белия дом? — попита Стивънсън.

— Полицията на Белия дом — отвърна суперинтендант Мур.

— Тази част влиза ли във вашата юрисдикция, суперинтендант Мур?

— Непряко, господин вицепрезидент. — Мур отново се прокашля. — Ние обучаваме новобранците и ги изпращаме в тази част, но полицията на Белия дом е автономна единица.

— Кой командва полицейските части в Белия дом? — попита Стивънсън.

— Сержант О’Нийл, сър — отвърна суперинтендант Мур.

— Сержант О’Нийл?

— Да, сър.

— Колко офицери са на ваше подчинение в целия вашингтонски полицейски департамент, суперинтендант Мур?

— Двеста, господин вицепрезидент.

— Без да се брои полицията на Белия дом?

— Да, сър.

— А колко офицери са зачислени в Белия дом?

— До тази пролет бяха трима, господин вицепрезидент — каза суперинтендант Мур. — Но количеството и интензивността на смъртните заплахи, които получава президентът Кливланд, доведоха до увеличаване на бройката до двайсет и седем.

— Които работят на три смени, двайсет и четири часа дневно, предполагам.

— Повече или по-малко, господин вицепрезидент.

— Значи по всяко време на денонощието животът на президента е пазен от около деветима полицейски офицери-новобранци.

— Да, сър — каза Мур, в чийто глас прозвуча обида. — Но това е много повече, отколкото е получавал който и да е друг президент, с изключение на президента Линкълн, който понякога беше ескортиран от федералната кавалерия или пехота, разквартирувана в района на Белия дом.

— Но не и в онази нощ в театър „Форд“ — отбеляза вицепрезидентът Стивънсън.

— Не, сър — каза Мур. — Войникът, който обикновено е бил зачислен да стои пред ложата му в театъра, отсъствал онази вечер.

— Когато на първи май президентът Кливланд отиде в Чикаго, за да открие Световното изложение пред тълпа от над сто хиляди души, колко от вашите хора или от полицията на Белия дом… или от армията, като стана дума… ще го придружават? — попита Стивънсън.

Настъпи мълчание и мъжете се спогледаха.

Най-накрая суперинтендант Мур отговори:

— Николко, господин вицепрезидент. Когато главата на правителството пътува до други градове, охраната му се поема от полицейските сили на този град.

Стивънсън изгледа продължително суперинтендант Мур. Погледът му беше все така мек, както и гласът му, но във въздуха се усещаше напрежение. След това вицепрезидентът се обърна към високия началник на тайните служби.

— Господин Дръмънд — каза Стивънсън, — доколкото разбирам, вашият департамент има известен опит от последните месеци в охраната на президента?

— Незначителен, сър — отвърна Дръмънд. — Както знаете, ние разполагаме с добре обучени и въоръжени агенти, и няколко пъти през изминалите седмици полицията на Белия дом ни помоли да осигурим допълнителна охрана за президента Кливланд.