Дан Симънс - Петата купа

— В Белия дом, или когато го напускаше? — попита вицепрезидентът.

— Когато го напускаше, за да участва в някое обществено събитие — отвърна Дръмънд.

— Това е работа на вашингтонската полиция, сър — сопна му се суперинтендант Мур. Беше очевидно, че той едва сега разбира за намесата на Тайните служби в полицейските дела.

— Да, суперинтендант, наясно сме с това — кимна Дръмънд. — Но по време на събития като обръщението на президента към огромните тълпи в Сити Парк миналата Коледа, нашият департамент беше разположил там само трима униформени служители, които да го пазят. По молба на полицията на Белия дом — вероятно заради получените заплахи — ние изпратихме шестима от нашите въоръжени агенти, облечени в ежедневно облекло.

— Не е било необходимо — сопна се главният суперинтендант Мур.

Без да обръща внимание на главния суперинтендант на Вашингтонския полицейски департамент, вицепрезидентът Стивънсън каза:

— Началник Дръмънд, тайните служби към Министерството на държавната хазна не са ли се опитвали да придружават президента и по време на обиколките му на града?

— О, да! — извика бившият главен суперинтендант Брок и се изсмя. — Шестима мъже във файтон, който трополи след екипажа на президента и се опитва да не изостава, се изгубват на Кей Стрийт! Какъв фарс беше това! Цялото население на Вашингтон се забавляваше с глупостта им.

Дръмънд наведе глава.

— Следването на президента от агенти в отделна кола се оказа неефективно, господин вицепрезидент. А е напълно разбираемо, че президентът Кливланд и съветниците му няма да искат агентите в президентската карета с тях.

Вицепрезидентът скръсти ръце.

— Началник Дръмънд, ако Конгресът прехвърли на тайните служби редовните задължения по охраната на президента — двайсет и четири часова охрана тук, във Вашингтон, и навсякъде, където пътува президентът — колко време ще ви е необходимо, за да поемете тези задължения?

Дръмънд примигна.

— Ще се наложи да наемем и обучим още агенти, господин вицепрезидент. В момента просто нямаме достатъчно хора за двайсет и четири часова охрана на президента дори само тук, във Вашингтон. И тези агенти трябва да бъдат добре обучени… задълженията на телохранителите изискват специални умения извън компетенциите на обикновения полицай.

— Глупости — рече Мур.

Дръмънд изгледа студено главния суперинтендант.

— Обучени ли са офицерите от вашингтонската полиция да се хвърлят пред човека, когото трябва да охраняват? — попита той с нисък, твърд глас. — За да поемат с тялото си куршума, предназначен за него?

— Разбира се, че не — излая Мур. — Самата идея за това е абсурдна. Полицията залавя заподозрения или осуетява изстрела на бъдещия убиец, преди да е успял да стреля. Те не са обучени на самоубийство.

— Ефикасните агенти от тайните служби, назначени да пазят държавния глава, ще трябва да се обучат точно на такива тактики — рече с равен глас Дръмънд. — Да спрат покушението с всички възможни средства. Ако трябва дори да поемат куршума със собственото си тяло, за да защитят президента.

Мур извърна глава и погледна през прозореца.

— Колко време, господин Дръмънд? — повтори вицепрезидентът.

— До началото на следващата година, господин вицепрезидент, за пълна, двайсет и четири часова защита, навсякъде, където пътува президентът. Ще трябва да отворим нови бюра в различни американски градове. Да обучим някои агенти за работа с пълния арсенал, необходим за предварителна охранителна дейност.

Стивънсън кимна с тъга, сякаш бе очаквал да чуе това.

— Но междувременно можете да осигурите специална охрана? Когато ви бъде поискана?

— Да, сър — отвърна Дръмънд.

— Уредете поне осем от вашите агенти да пътуват заедно с президента Кливланд до Чикаго през май — каза вицепрезидентът.

— Да, сър.

— Мога ли да предложа нещо, господа? — попита Шерлок Холмс.

Всички се обърнаха към детектива-консултант, който си беше позволил да седне на единия ръб на празното бюро.

— Бих предложил, началник Дръмънд, агентите, които ще следват отблизо президента, да бъдат избирани заради височината и дебелината на телата им.

— Но хората няма да могат да виждат президента! — извика бившият главен суперинтендант Брок.

— Точно това е идеята — каза Холмс. — Все пак е жалко, че тази висока фаланга от телохранители няма да може да огради президента, когато той поздравява сановници или говори пред събрана тълпа. Но колкото по-близо се намират до него, толкова по-защитен ще бъде той.