Дан Симънс - Петата купа

Бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Брок:Господин Холмс, всеобщото мнение в Съединените щати днес е, че процесът Хеймаркет е несправедлив фарс, разигран от нечестен съдия и прекалено усърдни прокурори. Всеобщото мнение, господин Холмс, е, че петимата обесени мъже са мъченици на работническото движение — мъченици на борбата за осемчасов работен ден.

Шерлок Холмс:Ако това, което казвате, е вярно, господин Брок, значи всеобщото мнение в Съединените щати е пълна глупост.

Главният суперинтендант на вашингтонската полиция Мур:Господин Холмс, почти сигурно е, че новият губернатор на Илинойс, господин Алтджълд, ще помилва тримата осъдени мъже от „Хеймаркет“, които получиха присъди от по петнайсет години, вместо смъртно наказание… Шваб, Фийлден и Нийбе. Помилване с пълна амнистия. Както каза господин Брок, сега хората са на мнение, че целият Хеймаркетски процес е бил фарс — нечестен — и че Фишер, Линг, Парсънс, Спайс и Енгел са екзекутирани несправедливо.

Шерлок Холмс:Само четирима от осъдените мъже са били обесени, сър… Енгел, Спайс, Парсънс и Фишер. Линг, който е направил бомбата, се е самоубил, като е сдъвкал в килията си капсула динамит. Лицето му се пръснало на парчета. И въпреки това минали няколко часа, преди да умре.

Бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Брок:И въпреки това сега, седем години по-късно, губернаторът Алтджълд и много, много други хора твърдят, че тези мъже са герои на работническата класа.

Шерлок Холмс:Тези осем мъже бяха убийци и заговорници. Доказах го за нуждите на чикагската полиция и съдилищата. Не на последно място чрез разбиването на техния шифър в анархисткия вестник Arbeiter-Zeitung … шифър, който координираше правенето на бомбите, въоръжаването на анархистите и засадата, която бяха подготвили на полицията в онзи първи май на площад „Хеймаркет“.

Началникът на тайните служби Дръмънд:Но никой не успя да залови мъжа, за когото се смяташе, че всъщност е хвърлил бомбата… Шнаубелт.

Шерлок Холмс:Рудолф Шнаубелт.

Началникът на тайните служби Дръмънд:Да. Шнаубелт просто се изпари. Изчезна. Вероятно завинаги.

Шерлок Холмс:Не завинаги, началник Дръмънд. Намерих Рудолф Шнаубелт във Франция преди пет години.

( Стаята отново се изпълва с глъчка, докато вицепрезидентът Стивънсън не вдига ръка. Когато всички се умълчават, той с жест дава думата на началника на вашингтонската полиция. )

Главният суперинтендант на вашингтонската полиция Мур:Не съм чул нищо за арестуването на Шнаубелт.

Шерлок Холмс:Страхувам се, че господин Шнаубелт умря, преди да бъде задържан. Той се хвърли от прозореца и се удави в бързата швейцарска река, която течеше отдолу. Но не и преди да признае — или да се похвали, по-скоро — за участието си в заговора и че на четвърти май хиляда осемстотин осемдесет и шеста година собственоръчно е хвърлил бомбата срещу полицията от закътана уличка, излизаща на площад „Хеймаркет“.

Бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Брок:Значи, господин Холмс, разполагаме единствено с вашата дума за… признанието на Рудолф Шнаубелт.

Шерлок Холмс:Моята дума и думата на още двама изключителни полицейски офицери, които бяха заедно с мен, когато Шнаубелт сипеше хвалбите си, а после се опита да избяга.

Началникът на тайните служби Дръмънд:Можете ли да ни кажете имената на тези мъже, господин Холмс?

Шерлок Холмс:Разбира се. Първият беше моят колега-детектив инспектор Лепин, за когото споменах по-рано, а вторият полицейски офицер, който чу признанието на Шнаубелт — и ни помогна да измъкнем трупа му от реката — беше един млад и изключително обещаващ нов член на брюкселската полиция, младши инспектор на име Еркюл Поаро. Но стига за старите случаи. Какво възнамерявате да направите вие, господа, през следващите четири седмици — или по-малко — за да спасите живота на президента Гроувър Кливланд?

Холмс се отдалечи от групичката и се облегна на един шкаф, пълен с наредби и спецификации за котлите на параходите.

Вицепрезидентът Стивънсън пристъпи напред и се обърна към останалите присъстващи.

— Президентът — каза той, — нареди тази група — и всички останали, които сметнем за необходимо да поканим — да се събира на всеки две седмици, за да обсъжда проблема с охраната. Мисля, че неделя сутрин, десет часа, е подходящо.