Дан Симънс - Петата купа

— Стоп! — каза детективът. — Преди да отправите своите възражения и искове, ви моля да разберете, че тази среща беше одобрена от Нейно величество кралица Виктория и президента Кливланд, и е уредена от нашия Уайтхол и вашия Държавен департамент… точно заради необходимостта от пълна конфиденциалност.

— Моят кабинет в полицейския щаб щеше да е абсолютно подходящ! — прогърмя главният суперинтендант на полицията Мур през белите си мустаци.

— Не, суперинтендант Мур, нямаше да е — отвърна тихо Холмс. — Не само защото входът към полицейския щаб на Пета и Луизиана се наблюдава от разузнавачи… шпиони, бихте ги нарекли вие… на които плащат местните престъпни банди, но в тяхната ведомост са записани и някои хора от вашия персонал и от полицейското управление.

— Това е… възмутително ! — изрева Мур.

— Също толкова възмутително, колкото и обвиненията, че моите детективи са корумпирани, които господин Холмс отправи преди повече от десет години! — отсече рязко бившият главен суперинтендант на полицията Брок. — Изгубих поста си през хиляда осемстотин осемдесет и трета заради разпространяването на подобни слухове.

Холмс кимна.

— Много жалко — рече тихо той. — Бях поканен в Америка, за да разследвам покушението срещу вашия президент Гарфийлд… по-точно, за да проверя дали убиецът Шарл Гито е свързан с анархистките конспиратори, които по-късно се опитаха да убият кралица Виктория. Разследването ми разкри, че Шарл Гито е действал сам и е бил движен от мотиви, създадени в изкривеното му съзнание. Но същото това разследване разкри корупционните практики сред много членове на вашето детективско бюро — включително приемането на пари от известни анархистки конспиратори.

Брок обърна гръб на Холмс и отиде до прозореца, за да погледне навън.

Преди Мур да се развика отново, Холмс каза:

— Нека ви представя другите трима господа, за чието присъствие настоя президентът Кливланд.

Холмс кимна към един нисък, красив мъж, който стоеше близо до Брок и прозореца. Мустаците на господина бяха намазани с восък и завити по френска мода, тъмната му коса беше зализана, но всякакви мисли за контешки вид биваха попарени от квадратната му челюст, плътните устни и авторитетния поглед.

— Господин Уилям Рокхил, ако не се лъжа — каза Холмс. — Изпълнителен секретар на Третия помощник държавен секретар и наша свръзка с Държавния департамент и различните европейски правителства, в случай че се наложи да контактуваме с тях.

Рокхил се поклони леко на Шерлок Холмс.

— Un plaisir de vous rencontrer 31 31 За мен е удоволствие да се запознаем (фр.). — Б.пр. , мосю Холмс. — Той се поклони и на останалите. — Господин вицепрезидент. Господа.

Детективът посочи с жест високия мълчалив мъж с бяла коса, разделена на път по средата, единствения в стаята, освен Холмс, който беше гладко избръснат.

— Вие сте господин Дръмънд, предполагам?

Високият мъж се поклони леко.

— Андрю Л. Дръмънд, на вашите услуги.

— Господин Дръмънд е настоящият Началник на тайните служби към Министерството на държавната хазна — рече Холмс.

Дръмънд леко кимна. В ясните му сини очи като че ли проблесна веселие.

— Какво общо, по дяволите, имат Държавният департамент и Държавната хазна с тази история? — прогърмя гласът на суперинтендант Мур. — И във връзка с това — суперинтендантът вдигна бастуна си и посочи Холмс, — кой, по дяволите, сте вие и кое ви дава правото да призовавате Главния суперинтендант на вашингтонската полиция?

Преди Холмс да успее да отговори, шестият, последен човек в стаята, единственият, който все още не беше представен, около шейсетгодишен, мълчалив, оплешивяващ мъж с мустаци, който стоеше в сенките в ъгъла, рече тихо:

— Аз ще отговоря на това, суперинтендант Мур. Аз съм вицепрезидентът Адлай Е. Стивънсън. Господин Шерлок Холмс, най-прочутият и уважаван детектив-консултант на Англия, поиска свикването на днешната среща от името на президента Кливланд, който моли всички присъстващи за пълно съдействие по въпрос от национално значение.

— Господин вицепрезидент… — заекна главният суперинтендант на полицията Мур и млъкна. Холмс знаеше от Хей и някои други хора, че вицепрезидентът Адлай Стивънсън, издигнат от помощник-началник на Националната пощенска служба до вицепрезидент по прищявка на партията на Кливланд по време на Демократическата конвенция през 1892 година, можеше да се появи на почти всяко парти или сбирка във Вашингтон и нямаше да бъде разпознат. (Холмс нямаше да се изненада и четири години по-късно, в края на 1897 година, когато щеше да прочете в една малка статия в лондонския „Таймс“: „Попитан дали президентът Кливланд някога е търсил мнението му по някой въпрос, вицепрезидентът Адлай Е. Стивънсън отговори: «Не още. Но до края на мандата ми все още остават няколко седмици.»“).