Дан Симънс - Петата купа

— За гостите на семейство Хей — каза Холмс.

Адамс си позволи да повдигне въпросително вежда.

— Не знаех, че Джон и Клара имат някакви специални гости, но пък от известно време пътувам доста.

— Хей ми го каза преди няколко минути, когато минах през тях — каза Холмс. — Но твоята прислуга сигурно коментира посетителите… моята определено го прави.

— Прислужниците ти в Бостън обсъждат гостите на семейство Хей? — извика Адамс с усмивка.

— Разбира се, че не, но аз вече няколко дни съм във Вашингтон и винаги водя със себе си личния си камериер и готвача.

Адамс сплете пръсти под брадичката си и открито се усмихна.

— Нямах време да се ослушам какво си шушука прислугата. Но, Холмс, ти трябва непременно да ми кажеш клюката.

Холмс махна с ръка — Адамс забеляза дългите, тънки пръсти с идеален маникюр — и каза:

— Сигурно е, че Хенри Джеймс се е върнал. Прекарал е цялата седмица у семейство Хей… очевидно без малко съм го изпуснал. Наел си е квартира наблизо. У госпожа Стивънс, мисля.

— Последния път, когато Хари беше тук, преди десетина години, мисля, Клоувър го покани у нас — рече тихо Адамс.

Холмс кимна нетърпеливо.

— Преди да се върна тук, минах през госпожа Стивънс, но Джеймс и неговият спътник — другият гост у семейство Хей през изминалата седмица — вече бяха излезли.

— Чудя се защо ли се е върнал Хари — рече замислено Адамс. Точно преди Хенри Джеймс да напусне Америка през 1883 година, след смъртта на родителите му и проблемите, създадени от завещанието на баща му и имотите в Олбъни, Адамс го беше чул да се кълне, че това ще е последното му посещение в Щатите. Домът му сега е в Англия и Европа, бе казал старият им приятел.

— Каквото и да го е накарало да се върне, той се опитва да пази посещението си в тайна — рече Холмс.

Адамс изпъна пръсти и забарабани по брадичката си.

— Защо му е на Хари да го прави? Освен ако… но Уилям е в добро здраве и, както последно чух, е със семейството си в Италия или Швейцария, или някъде другаде, а мисля, че не е имало проблеми със завещанието на сестра им Алис. Миналата година госпожица Лоринг донесе прахта на клетото момиче у дома, за да бъде погребана във фамилното място в Кеймбридж.

— Може би тайната е свързана със спътника на Джеймс — или по-скоро спътници — рече тихо Холмс, навеждайки се напред. — Двама мъже. И двамата доста странни, както чувам.

Адамс потупа с пръсти по долната си устна. Ако клюката на Уендъл се отнасяше до някаква физическа връзка, която Хари най-после си бе позволил да осъществи с друг мъж — при срещите си с Хари в Англия и на Континента Адамс бе усетил почти идеално прикритото увлечение на Джеймс към някои от по-младите му приятели-артисти — то той изобщо не искаше да слуша за това. Надяваше се, че изражението и позата му, макар и привидно неутрални, са успели да предадат това послание на често твърде невъзприемчивия и понякога недискретен Уендъл.

— Кои са тези негови спътници? — попита Адамс, без да показва особено любопитство. — Сигурно са безукорни, щом Хари ги е представил на семейство Хей. — Присети се за слуховете за личния живот на Оскар Уайлд, но с усмивка прогони абсурдната мисъл, че това може да се отнася и до Хенри Джеймс. Хари, който обичаше клюките също толкова, колкото и останалите от мъжката им писателска компания, вероятно бе най-прикритият човек, когото Адамс бе познавал.

— Сигурно, сигурно — промърмори Холмс. — Но един от гостите — Хей казва, че си е тръгнал преди няколко дни — е бил норвежец или може би швед, Ян Сигерсон, сигурно си чел за него през последните една-две години. Някакъв изследовател.

Адамс отпусна малките си ръце в скута.

— Сигерсон… Сигерсон… Да, спомням си смътно името. Норвежец е, мисля. Преди година-две се появи в новините за кратко, изкачил някаква планина или открил някакъв проход в Хималаите, нали така? А може и да е прекарал известно време в Тибет. Това е необичайно. — Адамс говореше като пътешественик-ветеран. След смъртта на Клоувър той се беше скитал из Южния Пасифик в продължение на почти година заедно с художника Джон Лафарж. Една телеграма от Париж… от Лизи Камерън… го беше накарала да се втурне обратно като глупак, прекосявайки цялата планета.

Адамс изхвърли тези мисли от главата си.

— Да, спомням си нещо за Ян Сигерсон — каза той. — Значи изследователят е дошъл в Америка заедно с Хари. Странно, но не виждам причина Хари да държи присъствието му в тайна от старите си приятели, освен ако господин Сигерсон отчаяно не се опитва да избегне публичността и Хари го е изчакал да си тръгне, преди да уведоми останалите от нас.