Джеймс Ролинс: Лабиринтът от кости

Китай

Докато правех проучвания за книгата си прекарах известно време в Китай и видях колко чудесни са тамошните хора, но в страната си остават сериозни въпроси, предимно около секретните дейности на правителството и шпионажа. Посетих зоологическата градина в Пекин и състоянието ѝ е наистина ужасяващо. Правителството продължава да намеква за промени и планове да премести зоопарка извън града при по-модерни условия. Да се надяваме, че след като го взривих, наистина ще направят нещо за осъществяване на тези планове.

Романът разглежда и продължаващите действия на китайското правителство в хакерството, шпионажа и инфилтрациите. Сякаш не минава и месец без нови съобщения за подобни атаки. По същия начин влизането на чужденци в американски колежи — много от които се издържат от американските данъкоплатци чрез стипендии и финансова помощ — става все по-голяма заплаха за националната ни сигурност, да не говорим за изтичането на интелектуалния ни капитал зад граница.

Освен това, докато пишех за безпардонната готовност на Китай да манипулира човешки ембриони, в новинарския ми канал започнаха да постъпват съобщения за група китайски учени, целящи да променят човешкия геном на ниво стволови клетки, което е първата крачка към овладяването на човешката еволюция. И според една статия в „Ню Сайънтист“ поне една група американски учени и още няколко в Китай продължават тази работа върху човешки ембриони. Така че колко далеч от истината е моята история? И колко сме далеч от осъществяването ѝ?

Излиза, че това са вчерашни новини.

Отец Атанасий Кирхер

Споменах този католически свещеник в началото на романа — човек, известен като Леонардо да Винчи на ордена на йезуитите. Почти всички подробности от живота му в романа ми са точни — от многобройните му практични и причудливи трудове до собствените му приключения, сред които било спускането в кратера на Везувий преди изригването на вулкана. Намерих неговата странна смес от научни интереси и вяра за завладяваща. Със сигурност бих се радвал да седна с него на вечеря — както и с приятеля му палеонтолог Николас Стено.

Историята с връзката на Кирхер със светилището Менторела също е вярна, включително фактът, че сърцето му е погребано там. И макар че добавих „историята на езиците“ върху стените на параклиса и тайната зала под него, не е зле да спомена, че Кирхер е бил изобретателен инженер и е създал какви ли не механични играчки и автомати. Станфордският университет е реконструирал няколко негови устройства, сред които магнитния му часовник. В Лос Анджелис има цял музей, посветен на неговите трудове — Музеят на юрската технология.

И накрая, далеч не съм първият, който е забелязал, че картата на Кирхер на Атлантида в Mundus Subterraneus (карта, за която той твърди, че се основава на древноегипетски източници) поразително напомня на Южна Америка.

Така че нека мина на тази възможност.

Атлантида и отец Креспи

Описанието на колекцията артефакти на Креспи (състояща се от над 70 000 предмета) е точно, но продължава да бъде забулено в тайна. Със сигурност е известно, че отец Креспи твърдо е вярвал , че артефактите са неоспоримо доказателство за изгубена цивилизация в Еквадор, която е поддържала връзки с целия свят. Повечето археолози отхвърлят това твърдение и смятат, че подаръците на местните са били фалшификати. Но с пръскането на колекцията му из различни музеи, както държавни, така и частни, никой не може да я оцени подобаващо. За мен лично изглежда крайно нелогично местните жители да изработват подобни фалшификати от злато и скъпоценни камъни. А и самият Креспи изобщо не е бил лековерен глупак. Той е имал множество докторски степени, живял е в района повече от пет десетилетия и е познавал земята и жителите много по-добре от всеки археолог.

За повече подробности около колекцията му ви препоръчвам Atlantis in the Amazon: Lost Technologies and the Secrets of the Crespi Treasure от Ричард Уингейт.

Колкото до връзката на Петронио Харамило и Нийл Армстронг с откритията на Креспи, Стан Хол, който е бил свидетел, е написал подробна и завладяваща история, много вълнуващо и провокиращо четиво. В неговата книга открих разказа на Харамило за пътуването му до изгубената библиотека. Въз основа на тази история измислих пътуването на нашите герои от градината със скулптурите до златния скелет върху кристалния подиум. Разбира се, дадох доста голяма свобода на въображението си. Ето я и самата книга: Tayos Gold: The Archives of Atlantis от Стан Хол.