Джеймс Ролинс: Лабиринтът от кости

Но ако има нещо повече ? Ами ако по време на тази миграция ранният човек се е натъкнал на нещо повече от нови земи — нещо, довело до промяната на нашата ДНК? Генетиците знаят, че горе-долу по същото време ранният човек се е сблъскал с неандерталците и двата вида са започнали да се кръстосват.

Един общоприет факт в биологията е състояние, известно като хибридна жизненост, при което чифтосването на два различни вида води до поколение, което е по-силно от родителите — и това се отнася и до нивото на интелигентност. Ето един пример — мулетата са резултат от кръстосване между кобила и магаре и тестовете за интелигентност потвърждават, че мулетата са наистина по-умни от родителите си.

Но възможно ли е хибридната жизненост да се отнася и за нас? Възможно ли е кръстосването между неандерталците и съвременния човек да е довело до появата на деца с повишен интелект? Никога няма да можем да отговорим със сигурност, тъй като в момента не съществува начин да създадем чист хибрид — индивид, който е наистина 50 процента Homo sapiens и 50 процента Homo neanderthalensis (макар да не сме далеч от постигането на тази цел, което поражда куп етични въпроси). Все пак знаем, че смесването ни с неандерталци е било достатъчно благоприятно, за да носим все още тяхната ДНК в генома си.

Така разглеждането на тази възможност се превърна в семето, от което се появи този роман. Но нека се вгледаме по-отблизо в някои от фактите и да определим кое е истина и кое — измислица.

Неандерталци и други хоминиди

През последните няколко години разбирането ни за историята на ранния човек и отношенията ни с други близки видове претърпява бърза промяна. Дори докато пишех романа, трябваше да променям сюжета, за да включа най-новите открития. Знаем със сигурност, че неандерталците не са единствените, оставили следи в генома ни — същото е направил и друг изчезнал вид, известен като денисов човек, от който сме наследили важен и уникален ген, позволяващ на тибетците да живеят на големи височини. През изминалата година в нашата ДНК бе открит и друг отпечатък, който предполага наличието на трети изчезнал вид, допринесъл за нашия геном, но антрополозите все още не са го идентифицирали — макар да смятат, че видът се е срещал някъде в Далечния изток и вероятно е произлязъл от по-ранния ни прародител Homo erectus.

Това ни води към друг важен вид хоминиди — Meganthropus, който също е потомък на Homo erectus, живял е в Далечния изток и е бил съвременник на ранния човек. Възможно ли е той да е загадъчният изгубен вид, допринесъл за нашата ДНК? От фосилните останки знаем, че представителите на този вид са били наистина огромни и според някои преценки са достигали височина до 2,80м.

Имало е и други хоминиди, които са делели планетата с нас, сред които и подобният на хобит Homo floresiensis от Индонезия и загадъчните хора от пещерата Червените елени в Китай. Така че в крайна сметка истинската история на ранния човек продължава да се разкрива.

И накрая, макар този звяр да не е хоминид, си струва да споменем изчезналия вид гигантска горила Gigantopithecus blacki, който също живял в Далечния изток и просъществувал достатъчно дълго, за да дели планетата с ранния човек. Тези зверове се извисявали на цели три метра и достигали тегло до половин тон. Някои смятат, че подобни създания може би живеят и до днес в отдалечени кътчета на Хималаите и вероятно са в основата на легендите за йети и ужасния снежен човек.

В този роман основах създаването на хибриди на страшната комбинация между мегантроп и гигантопитек.

За повече информация за неандерталците ви препоръчвам книгата на Сванте Паабо Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes.

Нехоминидни примати

В романа има много информация за горилите, тяхната интелигентност и как могат да възприемат самите себе си, включително и факта, че способните да общуват чрез знаци горили учат себеподобните си на този език и обичат да дават имена на предмети, хора и други горили. До голяма степен тази интелигентност и самосъзнание се срещат и у други човекоподобни маймуни (шимпанзета, орангутани и т.н.) и са представени в героя ми Баако. Има все повече призиви за признаване на правата на приматите. Европейският съюз, Австралия, Япония и Нова Зеландия вече забраниха или силно ограничиха използването на човекоподобни маймуни като опитни животни. В Съединените щати няма подобни ограничения и горилите и шимпанзетата продължават да се използват за проекти с доста ограничен контрол. Може би е крайно време да преразгледаме тази политика.