Джеймс Ролинс: Лабиринтът от кости

Танго се присъедини към тях и излая нетърпеливо.

Баако пусна Мария и седна с протегнати напред крака. Танго скочи в косматия му скут. Баако въздъхна дълбоко и доволно.

Огледа поляната, после докосна с палец челото си.

[ Татко ]

Мария се премести по-близо до него. Не беше сигурна какво да каже. Започна да прави знаци с надеждата, че ще я разбере.

[ Ще ти разкажа една история ]

През следващия час му каза истината — но не цялата. Някои части бяха твърде болезнени да ги споменава, дори с ръце. Когато приключи, Баако беше навел глава и се люлееше леко, наведен над Танго.

Мария погледна пръстена с диамант на безименния си пръст. Знаеше, че трябва да го махне, да го остави заедно със смесицата от болка и радост, която символизираше.

„Но още не…“

Не беше готова. Вместо това стана и отиде при Баако. Седна и се сгуши до него в тъмното, под пълната луна. Останаха така дълго, докато накрая от гората се чу тихо сумтене. Баако изсумтя в отговор и направи знак с едната си ръка.

От гората се появи по-дребна фигура — женска горила, притиснала към гърдите си малко. Тя посочи Баако, после гърдите си. След това сви длан и я плъзна по ръката, с която държеше малкото.

Мария се ококори от изумление, когато позна жеста.

„Научил е партньорката си да говори със знаци…“

Женската повтори жестовете, този път по-нетърпеливо.

[ Ела… нощ ]

Мария се ухили — мъмреха Баако, че се е заседял до толкова късно. Погледът ѝ се спря върху малкото, което я гледаше с малките си блестящи очички.

Обърна се към Баако.

[ Сега и ти си татко ]

Той изсумтя утвърдително, после се пресегна и погали бузата на Мария за сбогом. Стана. Беше време да се връща в гората при групата си, при семейството.

Мария отстъпи. Трябваше да го пусне да си върви.

Танго тръгна след приятеля си, като продължаваше да размахва късата си опашка.

Баако го погледна, после погледна Мария.

Тя заговори със знаци, макар да подозираше, че острите сетива на Баако вече са доловили тъжната истина.

[ Стар е. И болен ]

Баако поклати глава и доближи пръсти до бузата си, премести ги до ухото си и обратно. Поправяше я за последен път.

[ Той е у дома ]

После се обърна и тръгна към гората с Танго — двама приятели, решени да останат заедно докрай.

Мария ги гледаше как си отиват с ясното съзнание, че никога повече няма да ги види.

Никой от двамата не погледна назад.

Това разби сърцето ѝ — и я направи безкрайно щастлива.

Дълбоко в нощта Баако седи с групата си в гората. Всички са заспали. Дори Танго се е свил на кълбо до него. Баако държи малкото си момче в скута си, после нежно взема малките пръстчета и ги сгъва, оформяйки серия от букви. Момчето му е прекалено малко, за да го разбере, но ще порасне.

Пише името, което е дал на детето си.

В чест на един друг.

Повтаря буквите отново и отново.

[Д-Ж-О]

Накрая малките очи се затварят и Баако притиска детето към гърдите си. Поклаща се леко и поглежда нагоре през гъстите тъмни листа към светещото лице на луната, към красотата на звездите… и се пита за всичко.

Отново стигаме до момента, когато ще направя всичко по силите си да извлека скритата в разказа истина. Реших да използвам следващите страници, за да отговоря и на един въпрос, плашещ всеки писател: Откъде идват идеите ти? За целта ще се опитам да обясня началото на историята и ще споделя как се натъкнах на основните идеи.

Да започваме.

Първо, историята започва с разглеждане на произхода на човешкия разум и в общи линии се опитва да открие откъде сме дошли и накъде отиваме. Тази насока на търсене ме доведе до откриването на една интригуваща антропологична загадка. През изминалите 200 000 години човешкият мозък е бил с приблизително едни и същи размери и форма, но поради някаква необяснима причина преди около 50 000 години настъпва истинска експлозия в областта на изкуството и откриването на нови техники и са направени първите крачки към цивилизацията. Защо? Никой не знае. Тази загадка е получила името Големия скок напред и озадачава както антрополози, така и философи.

Защо човешкият интелект бележи такъв внезапен напредък?

Учените издигат различни теории, но досега няма постигнат консенсус. Най-разпространеното схващане е, че Големият скок напред съвпада с излизането на ранния човек от Африка, когато сме попаднали в чужди земи и сме се изправили пред уникални предизвикателства, които са стимулирали нови открития и нов светоглед.