Бари Айслър - Алгоритъм

Дали нямаше друга версия? Нещо, за което Хилзой не е посмял да се довери дори на адвоката си?

Възможно беше. Но ако имаше някакъв втори, таен комплект със записки, Хилзой трябваше да е направил бекъп и на него. Защо Алекс имаше бекъп на единия, а не и на другия? Нямаше логика. Нямаше друга версия. Всичко трябваше да е тук.

Друга версия — помисли си той и разтърка очи. — Друга версия.

Сложи курсора върху менюто и го прегледа отново. „Файл“. „Редактирай“. Инструменти. Избра „Инструменти“, после мина надолу. „Макрос“, „Индивидуализирай“… „Проследи промените“.

Проследи промените.

Проследи промените… от предишните версии.

По дяволите. Можеше ли да е толкова просто?

Избра „Покажи предишни версии“. Нищо не стана.

Мамка му!

Прегледа отново записките на Хилзой. По средата цифрите от едно до десет бяха подчертани в синьо отстрани на списък с функции, всичките свързани със създаване на макрос. Числата бяха разбъркани. Алекс се втренчи в тях недоумяващо. Превъртя бележките до края, но нямаше други промени.

Върна се обратно на цифрите. Изглеждаше, че в предишен вариант на бележките си Хилзой беше номерирал тези функции. Но защо? И защо цифрите бяха разбъркани?

Със сигурност означаваше нещо. Ако имаше предишни варианти, Хилзой бе приел всички промени и с това ги беше изтрил. С изключение на тези цифри.

Беше искал да го отбележи. Но скрито. Едва ли беше случайно. Трябваше да означава нещо.

Добре, а ако изпълни функциите по реда на скритите цифри? Заслужаваше си да опита.

Последва стъпките, от едно до десет, после натисна „Ентър“.

Нищо не стана.

По дяволите! Наистина се беше надявал.

Върна се обратно на лентата с менюто и провери всички функции. „Документ“, нищо ново. „Редактирай“, същото. „Инструменти“…

Примигна и се наведе напред. В менюто на „Инструменти“ имаше три нови опции: „Създаване“. „Скриване“. „Изпращане“.

— Ужас! — каза той на висок глас. — Това е. Това трябва да е.

Хилзой беше скрил „великденско яйце“ в „Обсидиан“. И то не обикновена, само за майтап версия, която можеш да намериш в толкова много дивидита и толкова много търговски софтуери. Не, това изглеждаше като цяло ново приложение.

Но приложение за какво?

Сърцето му биеше лудо, започна да пише. Беше толкова погълнат, че изгуби представа за времето и дори не можа да се опомни къде се намира, докато светлината не започна да прозира в небето през прозореца. Това, което откри, го наелектризира.

В шест и половина си взе душ и се облече. Сложи пистолета, даден му от Бен, в джоба си, усещаше ясно тежестта и издутината. Не можеше да си представи какво значи да носиш пистолет — даже два — през цялото време.

Отиде до другата стая, за да каже на Бен. Коравият му брат си беше отишъл снощи, когато се разгорещиха, но не му пукаше. Алекс не съжаляваше за това, което беше казал. Част от него искаше да бе казал и повече. Може би това беше проблемът. Бен беше тъп. Не можеш да очакваш да разбере нещо, особено ако не иска да го разбере, освен ако не му го набиеш в главата.

Алекс почука, изчака. Никакъв отговор. Почука отново, по-силно. След малко чу гласа на Бен:

— Една секунда. Да се облека.

След половин минута Бен отвори вратата, беше само по хавлиена кърпа. Каза:

— Рано си станал.

— Успях — отвърна Алекс, като мина покрай него. — Разбих го. Знам за какво всъщност служи „Обсидиан“.

Бен затвори и заключи вратата зад него.

— Чакай малко — отвърна. — Първо трябва да ида до тоалетната.

Изчезна в банята за секунда. Алекс огледа стаята. Покривката на едното легло беше дръпната. На пода имаше купчина дрехи. Май бяха сакото и ризата, с които Бен беше излязъл снощи.

Бен излезе, беше облякъл една от хотелските хавлии. Седна на едно от леглата.

— Кажи ми.

— Трябва да извикаме Сара. Трябва да го чуе.

— Сигурно спи.

Алекс остана леко изненадан от загрижеността на Бен. Вчера не я беше оставил дори да се отбие до тоалетната. Сега се притесняваше да не я събуди?

— Ще иска да го чуе, повярвай ми — отвърна Алекс. Запъти се към общата врата и я отвори, после почука на вратата от другата страна. — Сара, Алекс е. Будна ли си? Намерих това, което търсехме.

— Идвам веднага — чу той от другата страна на вратата. След минута тя влезе вътре, облечена с хотелска хавлия. Косата й беше вързана отзад, не носеше никакъв грим, търкаше очите си… и пак беше красива.

Странно беше, че и двамата с Бен бяха по хавлии.