Бари Айслър - Алгоритъм

— Информацията иска да бъде свободна — заяви Сара.

Бен се разсмя.

— Стига, все едно да кажеш, че столът иска да бъде свободен. Информацията нищо не иска.

— Исках да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш — намеси се Алекс, — и вирусите искат да бъдат свободни. Но това не е повод да ги пускаме. Не можем да го публикуваме. Представи си какви поражения може да нанесе. Не бива да рискуваме.

— Добре — отвърна Сара. — Но няма начин хората, които стоят зад всичко това, да се оттеглят, като разберат, че сме разгадали „Обсидиан“ или че вероятно имаме резервно копие. Няма начин.

Бен погледна към брат си.

— Не, няма да се оттеглят. Ходих до вкъщи снощи. Някой те чакаше.

Алекс усети как стомахът му се свива, споменът за нощта в банята изникна изневиделица.

— Какво стана?

— Реших, че някой може да се опита да те издебне от засада там, така че устроих контразасада. Проблемът беше, че имаше засада — но не за теб, а за мен. Или някой като мен. Трябваше да го предвидя. След това, което стана пред „Четири сезона“, знаят, че разполагаш с професионална помощ — бодигард или нещо подобно. Надхитриха ме. Извадих късмет, че се отървах.

— Отървал си се? Какво стана с другия?

— Той не се отърва.

Алекс го погледна. Усещаше, че нарочно не иска да разбере намека в последното изречение. Но не можа да отпъди мисълта.

— Убил си някого в нашата къща? — успя да промълви сащисано.

— Вече няма нищо, ако това те тревожи.

— Да, тревожи ме.

— Супер! Тогава можеш да престанеш да се тревожиш.

— Но… мамка му! Бен, щом е било самоотбрана, а аз съм сигурен, че така е станало, можехме да извикаме полицията! Щяха да ни повярват. Щеше да има… ясно де, щеше да има труп. Тогава щяха да ни вземат на сериозно, щеше да им се наложи.

— Алекс, самозащитата е именно защита. Няма да се оставя да ме обвинят в убийство и после да се надявам, че някой добър адвокат ще убеди съдебните заседатели, че не съм превишил нивото на неизбежната отбрана. Сънуваш нещо.

— По дяволите, Бен, провалил си най-добрата ни възможност!

Бен стана от леглото.

— Аз съм я провалил? За два дена очистих трима души, които се опитваха да убият теб, и съм я провалил? Не си доволен от мен, така ли, Алекс? Какво искаш, да ида в затвора заради теб? Кажи ми какво искаш, мамка му?!

Стояха и се гледаха втренчено. Сара се обади:

— Вижте, въпросът е какво да правим сега?

Алекс я чу с половин ухо. Беше толкова бесен, че не знаеше какво да направи. Самонадеяният му всезнаещ брат, който си правеше каквото поиска, без да пита никого, без да помисли за последствията.

— Имам начин да разбера повече за човека, заради когото Алекс толкова се разстрои — отвърна Бен. — Разбира се, ако той одобри.

— Алекс беше на ръба да му каже Майната ти! — и после да се махне, пък да става каквото ще. Беше готов на всичко, стига да се отърве от помощта на този кретен, искаше му се брат му никога да не се е раждал.

Сара се обади:

— Отивам оттатък, за да можете да поговорите.

Върна се обратно в стаята си и затвори вратата зад гърба си.

Алекс погледна Бен.

— Защо вечно се държиш като кретен?

Бен поклати глава с отвращение.

— Ти си невероятен.

Алекс се приближи до стената. Защо думите му не стигаха до брат му? Защо никога не го чуваше?

Погледна към купа с дрехи на пода. Ризата изглеждаше малко странно. Не можа да разбере веднага защо.

Наведе се леко. Копчетата, ето кое беше странното. Нямаше ги.

Какво, по дяволите, ставаше? Защо копчетата на ризата на Бен…

Изведнъж проумя.

Халатите. Неудобството, с което влезе Сара. Как мълчеше. Как двамата с Бен изведнъж бяха забравили ненавистта си.

Погледна към леглото. На възглавницата нямаше вдлъбнато. Чаршафите не бяха намачкани. Само завивката беше дръпната, и то набързо от някого, който се опитваше да създаде неубедително впечатление, че е спал тук.

Че е спал сам.

Погледна към Бен.

— Ти… не си… — чу се да казва.

Бен издържа погледа му за миг, после обърна глава.

— Мили боже, направил си го!

Бен облиза устни.

— Виж, след като ме нападнаха при дома ти…

— Какво общо има това?

— Обикновено след бой превърташ.

— Искаш да ми кажеш, че след като си убил някого, е трябвало да правиш секс със Сара? Не си имал друг избор? И това — само не ми го казвай — е войнишка привичка, която аз не мога да проумея. Така ли? Правилно ли те разбрах?

Бен въздъхна:

— Алекс, съжалявам.

Когато чу кухото извинение, Алекс изведнъж го намрази. Намрази го повече от всякога. Мразеше го за всичко, което беше причинил, за това, че имаше нужда от него, за това, че използва възможността, за да…