Бари Айслър - Алгоритъм

— Не можеш да кодираш целия вирус — каза Сара. — Ако го направиш, става неизползваем. Трябва да оставиш една част незакодирана, която да разкодира и да стартира закодираната част. И антивирусният софтуер се опитва да хване именно тази незакодирана опашка.

Алекс се усмихна, зарадван от намесата й. Беше ужасно мълчалива в началото, а това не беше в стила й.

— „Обсидиан“ кодира цялото нещо? — попита Бен. — Как?

— Може би няма да става за всички вредни приложения — отвърна Алекс. — Нямах време да го пробвам както трябва. Но това, за което става — и то гениално — е вирус, на който е зададено да разнася вредни кодове.

— Не разбирам — отвърна Бен. — Кодиран вирус за кодиране? Защо му е на някого да прави подобно нещо? Искам да кажа, кодирането не е ли официалната цел на „Обсидиан“?

За Алекс беше толкова очевидно, че за миг не можа да намери подходящ отговор.

— Ами да — отвърна той, — но официалната цел е да кодираш данните си доброволно и да разполагаш със собствен ключ за разкодирането им. Погледни го по друг начин. Представи си, че ти се случи: няма да имаш достъп до данните си. Все едно един ден се прибираш у дома и откриваш, че някой ти е монтирал допълнителни ключалки на вратата — ключалки, за които нямаш ключ. Дори извършителят да не е успял да разбие твоите ключалки и да те обере, той не ти позволява да влезеш в собствената си къща. Заключен си отвън. Което на практика означава, че цялата ти къща е била открадната. Ти си бездомен.

— И за какво би го използвал — за изнудване ли? — попита Бен.

— Това е една от възможностите — обади се Сара. — Или просто за унищожение. Представи си да заключиш цялата база данни на голяма банка. Или на Нюйоркската стокова борса. Или на Министерството на отбраната. Или…

— Тези институции не архивират ли данните си?

— Разбира се — каза Алекс, — но можеш да създадеш вирус, който да „спи“ достатъчно дълго време, за да зарази и бекъпите. Дори и при наличието на бекъп, помисли си за суматохата, която ще настъпи, ако успееш да замразиш активната им база данни.

— Добре, разбрах — рече Бен. — Разбрах, по дяволите! Има ли други приложения?

— Опитвам се да открия. Искам да кажа, блокирането на компютърна мрежа е достатъчно гадно, но ако можеш да инсталираш вируса „Обсидиан“ и да го накараш тайно да прехвърля данни, без да бъде засечен от антивирусните системи? Боже!

Замълчаха за миг. Алекс рече:

— Така че какво ни говори това? Кой стои зад всичко?

— Някой с големи възможности, това поне мога да кажа — рече Бен. — Някой с достатъчно голяма мрежа, която да може да забележи „Обсидиан“, да разбере за скритите му възможности и да действа в много голям географски мащаб, за да се сдобие с него. Ако питате мен, мисля, че са китайците.

— Защо? — попита Сара.

— Защото освен че са навсякъде, участват активно във воденето на компютърни войни. Бяха успели да вкарат някакъв шпионски вирус в компютъра на германския канцлер, който точел по близо сто и шейсет хиляди гигабайта информация на ден, преди някой да разбере. Скоро някой беше проникнал в служебния компютър на секретаря на отбраната. Пентагонът мисли, че е била Народоосвободителната армия. Играят си на война, в която целта е да се атакуват американските компютри за постигането на електромагнитно превъзходство — да се осакатят военните ни операции и да се всее смут в цивилния живот.

— Стига, Бен — рече Сара. — Все едно изнасяш презентация на брифинг в Пентагона.

— Повярвай ми, истина е. Компютрите в Държавния департамент се атакуват два милиона пъти на ден. Два милиона. В Пентагона е още по-зле.

Брей, така приятелски си говореха. Вчера, когато спореха за тези неща, все едно водеха битка на живот и смърт.

— Искам да кажа, че просто не бива да изключваме Съединените щати — рече Сара. — Правителството също има интерес в тази сфера.

Алекс рече:

— Е, какъв е следващият ни ход?

Сара повдигна рамене.

— Защо да не ги публикуваме? Програмата, записките на Хилзой и твоето заключение.

— Да не си полудяла? — попита Бен. — Току-що каза, че всеки, който знае как да използва това нещо, може да причини огромни щети.

— Не го знаем със сигурност. Алекс е открил някои вредни приложения, да, но доколкото знаем, програмата не е била изпробвана досега в лабораторни условия.

Бен поклати глава.

— Категорично не. Искате да кажете, знаем, че „Обсидиан“ може да има разрушително действие, но не знаем колко разрушително.