Бари Айслър - Алгоритъм

Почуди се какво ли ще се случи помежду им, когато всичко това свърши. Двамата й приятели бяха единствените мъже, с които беше спала. Познавала ги беше, преди да има нещо с тях, и можеше да предвиди всичко, което се случи след това. Мъжът, който лежеше гол до нея сега… изобщо не го познаваше и малкото, което знаеше, в най-добрия случай бе притеснително. Беше убиец. Представляваше — даже въплъщаваше — всичко, което тя ненавижда. Беше увреден, жесток, антипод на всичко, което преди бе смятала за подходящо. Тогава защо? Какво беше това?

Усмихна се. Защо да мисли толкова? Щом се събуди, щеше да го съблазни отново. Това стигаше засега, а после щяха да импровизират.

Искаше да го разпита повече за отношенията му с Алекс. Но той беше сдържан, а тя не искаше да настоява.

Едно я учудваше обаче. Как можеше Алекс да обвинява Бен. Първо, защото според нея Бен нямаше вина за нищо, наистина. И дори да съществуваше така наричаното от адвокатите „съмнение за причиняване“, със сигурност не съществуваше „причинно-следствена връзка“, върху която да се обоснове обвинение. А дори и да имаше, как може някой да те обвинява в това? Да се обявиш срещу собствения си брат? Напомни си, че е изслушала само едната страна. А и Бен не показваше кой знае каква братска любов към Алекс.

Но тогава защо беше дошъл? Щом като Алекс го обвиняваше за случилото се със семейството им, идването му не беше ли нещо като… извинение? Обяснение? И ако беше така, защо Алекс не можеше да го приеме?

Наблюдаваше как гърдите му се повдигат и спускат. Първоначално го беше помислила за неандерталец и нищо повече, но сега разбра, че той беше искал да го мисли за такъв и тя с готовност се бе хванала на въдицата. Всъщност беше изключително умен. Това, което бе казал за нея в бара… да, беше се опитал да я уязви, но бе прозрял много неща.

Почуди се дали не надценява малко интуицията му. Защото, ако някой глупак бе прозрял толкова навътре в нея, това би означавало, че е доста плиткоумна. По-добре да го отдаде на острата му проницателност, отколкото да се обвинява за прозрачна повърхностност.

Или пък може би искаше да повярва, че е умен, защото ако е умен, това ще означава, че преди това е сбъркала за него?

Разсмя се тихичко. Държеше се като глупачка, прекалено анализираше, докато това, което всъщност трябваше да направи, беше просто да забрави за всичко и да поспи. Слънцето щеше да изгрее само след няколко часа. Двамата с Алекс имаха още много работа за вършене, ако искаха да разберат защо „Обсидиан“ беше станал толкова опасен за тях.

Алекс. Възможно ли беше наистина да е влюбен в нея? Не бе видяла дори намек за това. От друга страна, по свой начин и той беше толкова сдържан, колкото брат си. Виж само каква мрачна семейна история имаха, изобщо не знаеше за нея, дори през ум нямаше да й мине. Кой можеше да каже какви други водовъртежи се вихрят под гладката повърхност? Може би смяташе, че се разбира от само себе си. От друга страна, какво друго можеше да направи, щом той с нищо не й беше показал.

Сещайки се за него, изпита вина. Ако Бен беше прав и ако Алекс се досетеше какво е станало тук, положението щеше да стане още по-сложно.

Е, нямаше нужда да разбира. Със сигурност нямаше да му кажат и той нямаше как да се досети.

Сложи глава на възглавницата и въздъхна дълбоко. Усети как най-накрая сънят я унася и последното нещо, което си спомни, преди да заспи, бяха думите на Бен в бара, че с времето всичко това ще й се стори като сън.

Алекс седеше надвесен над бюрото, очите му шареха по екрана на лаптопа, четеше записките на Хилзой за хиляден път. Не беше лягал цяла нощ, прегледа записките отпред назад, после отзад напред, после наслуки. Мислеше, че ако подходи към мисленето на Хилзой от друг ъгъл, може да забележи нещо, което двамата със Сара бяха пропуснали. Но нищо.

Инструментите действаха като във всяко обикновено търговско приложение, функциите бяха разположени хоризонтално, можеше да цъкнеш с мишката върху всяка и се появяваше падащо допълнително меню с възможности, свързани с действията от основното меню. Можеше да си индивидуализираш менюто, да добавиш функции или да скриеш, но нито една от тях не му позволяваше нищо друго, освен варианти за кодиране. Опита всякакви варианти на менютата, които можа да измисли. Индивидуализира ги. Скри функциите, после ги върна обратно.

Скрити функции. Това търсеше. Но къде бяха те? Не и в записките на Хилзой, това беше сигурно. Алекс вече буквално ги знаеше наизуст. Там не откри нищо.