Бари Айслър - Алгоритъм

— Какво искаш да кажеш?

Поколеба се за миг, после продължи:

— Имаш дъщеря, бивша жена, брат и изобщо не ги виждаш, дори не говориш с тях. Това е повече от гадна седмица.

— Сложно е.

— Знаеш какво казват: „Горе главата. Общият знаменател във всичките ти несполучливи връзки…“

— „Си ти.“ Да, чувал съм го.

Боже, не беше лесна. Представи си какво би било, ако има връзка с нея. Нямаше да спечели много спорове, това поне беше сигурно.

— Виж, права беше в бара. Не мога… Не мога да ги карам да разчитат на мен. Искам да кажа, кое е по-лошото, да се появявам в живота на дъщеря си по няколко пъти в годината или просто изобщо да ме няма? Първото само ще я накара да усеща отсъствието ми, ще я накара да чувства някаква загуба. Второто — няма кой да й липсва. Така че няма загуба.

— Не разбирам. Ако никой не разчита на теб, не можеш да го разочароваш, така ли?

— Не искам да кажа това.

— Искаш ли да знаеш какво мисля?

— И Алекс все ме пита същото. Винаги му отговарям „не“.

— Но той все пак ти казва, нали?

— Разбира се.

— Тогава и аз ще ти кажа. Това, което описваш, си е чиста кражба. Все едно да откраднеш наследството на някого, който дори не подозира, че го има. Ще му липсват ли парите? Ще разбере ли изобщо, че ги няма, ще се чувства ли зле от загубата? Не. Но това, че другият човек не знае за кражбата, не те прави по-малко крадец.

— Това ли те учат в правния факултет?

— Какво е станало с теб и Алекс?

— Отчуждихме се.

— Хайде, никой не се отчуждава просто така. Дори не знае, че си бил женен или че има племенница.

Отмести поглед от нея за миг, опитвайки се да реши какво и дали да й каже. Не знаеше откъде да започне.

— Имахме сестра. — Думите излязоха сами. И започна оттам. Не искаше да говори много. Но щом започна, усети, че му е трудно да спре.

— Горкото ви семейство — рече тя, когато й разказа всичко. — Аз мислех, че моето е имало проблеми.

Той се изсмя рязко.

— Какво семейство? Никой не остана.

— Двамата с Алекс.

— Той ме обвинява за всичко.

— Казал ли ти го е?

— Не точно с тези думи. Но ме обвинява.

Замълчаха за миг. Тя рече:

— Отиде в армията, за да се махнеш от спомена за сестра си ли?

— Не, бях решил преди катастрофата. Родителите ми бяха против. Много ме натискаха да се откажа, но аз го исках. Още от дете.

— Мисля, че добре си направил.

Погледна я изненадан.

— Сериозно ли говориш? Мислех, че ме смяташ за садистичен жесток убиец на бебета.

— Не мисля такива неща. Просто се опитвах да ти вляза под кожата. Всъщност не това искам да кажа. Мисля, че е добре, дето си отишъл в армията, защото това си искал. Де да имах и аз твоя кураж да се опълча на родителите си.

Не отговори.

Тя попита:

— Защо помагаш на Алекс?

Той я погледна.

— Така ли му помагам?

Тя се разсмя.

— Няма нужда да разбира за това.

— Да, мисля, че ще е най-добре.

— Защо обаче? След като сте толкова отчуждени и така нататък. Но въпреки това си тук.

Замисли се за миг. В крайна сметка и той не знаеше.

— Нуждае се от помощта ми. — Само това измисли да каже.

Щеше му се тя да продължи да пита. Може би така щеше да му помогне да разбере.

Вместо това Сара каза:

— Наистина ли мислиш, че… ме харесва?

— Стига, погледни се.

— Само заради това ли?

— Повярвай ми, не е малко. Но, не. Както казах, познавам го. Ами ти? Изобщо ли не ти харесва?

След кратка пауза тя отвърна:

— Добре изглежда и има какво да ми хареса. Но… не знам, напомня ми на мъжете, с които излизах в колежа и университета. Не искам да се повтарям.

— А аз на какво ти напомням?

Тя го погледна.

— Не ми напомняш на нищо. Всъщност като се замисля, напомняш ми.

Бен поклати глава.

— Не те разбирам.

Тя се усмихна.

— И не е нужно.

— Да, но…

— Шшшшт. Защо просто пак не ми се извиниш?

— Извинявай.

Сара плъзна крак по тялото му, след това го възседна, ръцете й бяха на пода от двете страни на главата му. Наведе се близо, косата й се спусна покрай лицето му, прегърна го и го погледна в очите.

— Не е кой знае какво извинение — рече тя.

Той сложи ръце на кръста й.

— Тогава ще го кажа по-друг начин.

След като се любиха отново, Бен каза на Сара, че трябва да поспи малко, иначе на другия ден няма да е във форма. Легнаха на леглото и той заспа почти мигновено. Тя го наблюдаваше, беше изтощена, но прекалено възбудена, за да заспи.

Никога не беше свършвала така преди. Никога. А сега два пъти за една нощ. С предишните си двама приятели беше смятала секса за приятна възможност, но не и за нещо необходимо. Чак сега беше разбрала защо е целият този шум. Болеше, но болката беше блажена, физическо напомняне за удоволствието, което току-що бе преживяла. Само при мисълта за Бен й се искаше да го събуди и да го направят пак. Не бяха използвали презерватив и знаеше, че това беше невероятно глупаво. Знаеше, че трябва да е ядосана на себе си поне за това, но не беше. Може би после щеше да се притеснява, но сега просто не можеше.