Бари Айслър - Алгоритъм

Двайсет неловки минути по-късно един мъж излезе през вратата в дъното и се огледа наоколо. Беше висок около метър и осемдесет, имаше мускули под сивия жакет и тъмна вратовръзка. Късо подстригана тъмна коса, по цвета на кожата и фамилията Алекс прецени, че е от латински произход.

Алекс се изправи и го погледна. Мъжът попита:

— Алекс Тревън?

Алекс кимна и се приближи към него.

— Здравейте, вие сигурно сте… детектив Гамес?

— Точно така. — Мъжът не си подаде ръката. — Съжалявам, че ви накарах да чакате — много информация постъпва по случая и непрекъснато сме в движение. Да влезем, за да поговорим.

Алекс го последва. Искаше да попита какъв е случаят, но реши, че колкото по-малко говори, толкова по-добре. Пък и скоро по един или друг начин щеше да разбере повече.

Качиха се с асансьора до втория етаж, после минаха по къс коридор. Обстановката си беше учрежденска, макар че Алекс не можеше да каже точно защо. Вероятно заради функционалността на обзавеждането. Флуоресцентни лампи на тавана, окачени тавани, семпли плочки по коридора. Минаха покрай няколко отворени врати; разговорите, които се чуваха отвътре, бяха приглушени, сериозни, сякаш хората здраво се трудеха. Алекс остана поразен от размерите на сградата, съдейки по броя на персонала и наличните средства, правителството явно можеше да се справи с всеки проблем, стига да искаше. Имаше нещо… неумолимо в това място и то му се стори заплашително.

Завиха надясно през една отворена врата. Отгоре имаше надпис — нещо от сорта на „Отдел за криминални разследвания“. Алекс го забеляза чак след като влязоха. Помещението беше голямо, покрито с мокет, с една дузина преградени работни места. Алекс видя, че на някои работят хора, но никой не го погледна.

Гамес го вкара в една малка стая вдясно, може би три на четири метра. Нисък таван. Маса, три стола и никакви сенки под силното флуоресцентно осветление. В помещението не проникваше шум отвън и Алекс се почуди дали не е звукоизолирано.

Гамес затвори вратата и двамата седнаха един срещу друг. Извади бележник от джоба си и впи поглед в Алекс.

— Когато говорихме по телефона, ме попитахте за Ричард Хилзой ли става дума. Защо го направихте?

Алекс малко се стресна от резкия тон на мъжа.

— Имахме важна среща тази сутрин и той не се появи. Звънях му няколко пъти, после изпратих секретарката си до апартамента му да го търси. Уведоми ме, че сградата била отцепена от полицията и някой казал, че имало убит човек. Разтревожих се, че може да е Ричард. Има ли причина да не искате да ми кажете? Аз съм адвокат, това ме засяга.

Гамес го изгледа изпитателно. След секунда рече:

— Ричард Хилзой е бил убит тази сутрин на паркинга пред дома си.

Убит. Въпреки че Алекс бе подозирал най-лошото и че беше подготвен за него, новината го стъписа.

— По дяволите! — възкликна той. — Как е станало?

— Имам още няколко въпроса, които бих желал да ви задам — отвърна Гамес. — Срещата ви тази сутрин. С кого беше? И за какво?

Алекс отговори на въпросите на Гамес. Детективът си записваше в малък бележник. От време на време го караше да доуточнява. Понякога се връщаше пак на нещо, което му беше казал по-рано. Потвърди, че срещата в календара на Хилзой и многобройните обаждания в неприети повиквания бяха отвели полицията до него. Алекс разбра, че Гамес не търси просто обща информация и че той наистина е заподозрян, и макар да знаеше, че няма от какво да се тревожи, беше изнервящо да седи пред това ченге, което си мислеше, че вероятно само преди няколко часа е убил някого.

В един момент Гамес го попита знае ли дали Хилзой е използвал или продавал наркотици.

— Не — отвърна Алекс. — Не го познавах толкова добре, но никога не съм го виждал… не съм виждал някакви признаци, че използва наркотици. А не ми приличаше на човек, който би тръгнал да ги продава. Мога ли да попитам защо ми задавате този въпрос?

Гамес стисна устни. Изду бузи, после бавно и продължително изпусна въздуха.

— В колата на Хилзой открихме скрито значително количество хероин.

— Хероин? Сериозно ли?

Гамес го погледна. Погледът казваше: Не изглеждам ли сериозно?

Алекс се опитваше да проумее всичко.

— Според вас е бил убит, защото е търгувал с наркотици?

— Възможно е.

— Да, но… искам да кажа защо този, който го е убил, не е взел наркотиците?

В момента, в който го каза, Алекс се почувства като глупак. Не беше ченге и не искаше Гамес да мисли, че поставя под съмнение казаното от него.