Бари Айслър - Алгоритъм

Врявата около тях изведнъж сякаш заглъхна, когато вечерният мюезин започна да припява езана, призовавайки за молитва. Арабският на Бен не беше толкова добър, колкото фарси, но разбираше думите:

Иранците спряха при малка безлична ъглова сграда, човек можеше да разбере, че е джамия, само по минарето близо до входа. Учените свалиха обувките си и влязоха вътре, придружени от единия вавакист. Другият изчака отвън. Бен се усмихна. С готовност се осланяха на вярата си в Господ, но не бяха готови да му поверят безопасността си. Дръпна се назад и зачака.

Петнайсет минути по-късно се появиха и продължиха на северозапад. Хайде — мислеше си Бен. — Пазарът на подправките. Знаете, че ви се ходи.

Минаха по „Марпутчулар“, улицата, която граничеше от югозапад с пазара, после по „Тахтакале“ и продължиха на северозапад. Спираха от време на време, за да разглеждат стоките в различни магазини, но не влизаха вътре. Хората на ВАВАК запазваха тактическите си позиции. Хайде, мислеше си Бен, хайде. Въпреки студа усещаше как се поти.

Проследи ги по „Узунчарши“, дишането му започна леко да се ускорява. Вече се бе мръкнало напълно. Беше се притеснил, че може да идат директно до Галата, но сега се успокои, изглежда все пак щяха да идат на Пазара на подправките. Пристегна презрамките на раницата и притисна лявата си ръка към кобура на глока, който приятно издуваше якето му.

Вървя след тях, докато не завиха по „Хасърджилар“, главната улица на Пазара на подправките. Добре. Точно това беше чакал.

Обърна се и се спусна по средата на „Тахтакале“. Вървеше успоредно на пътя, по който се движеха иранците, заобикаляше колите и камионите, движеше се по платното, за да избегне тълпите пешеходци. Раницата беше стегната. Тежестта на глока му действаше успокояващо.

Зави наляво по „Йени джами“, после още веднъж наляво по Джиджек пазари сокак и тръгна да пресрещне директно иранците. Навалицата беше голяма и се наложи да забави ход. Минаваше покрай сергии, пълни с купища подправки, жълти, оранжеви, червени, зелени — нереално ярки под крушките с нажежени жички, наредени над тях. Масите бяха отрупани с лакомства, сиропирани сладкиши и захаросани плодове. Въздухът бе пропит от смесените аромати на подправки, кафе и тютюнев дим. Амбулантните търговци се надвикваха с врявата, докато се мъчеха да минат с количките си покрай тълпите минаващи купувачи.

На ъгъла на „Тахмис“ и „Хасърджилар“ ги видя как се приближават към него, бяха на около петнайсет метра разстояние. Сърцето му заби силно. Огледа периметъра си и не усети нищо нередно.

Мина вляво, застана пред един от ъгловите прозорци на „Курукафеджи Мехмед Ефенди“, една от най-старите кафеджийници в града. Бен беше идвал поне дузина пъти, за да разучи терена. Винаги имаше най-малко десетина души на опашка на двата ъгъла, които чакаха да си купят от насипното печено на място кафе. Логично беше и иранците да се отбият. Дори и да не спрат, щяха да минат покрай него. Щеше да ги види през витрината на кафеджийницата.

Дръпна се назад, първият вавакист се появи през съседния ъглов прозорец. Зави надясно и спря на около три метра от мястото, на което стоеше Бен. Учените бяха пред съседната витрина, на опашка заедно с една дузина други хора за прословутото кафе на „Курукафеджи“. Не можеше да види втория вавакист, но беше сигурен, че е малко зад тях.

Бен затвори очи за миг и си пое дълбоко въздух, после издиша. Още веднъж. И още веднъж.

Извади пътеводителя от джоба си и бавно мина покрай вавакиста, докато го прелистваше. Не мислеше за това, което щеше да направи. Беше се съсредоточил върху книжлето.

На ъгъла пред кафеджийницата зави наляво. Ето го и втория пазвантин, както беше и очаквал, зад учените, на пет-шест метра.

Погледна напред, после надясно, само още един смахнат турист, който се мъчеше да се ориентира. Не видя нищо нередно.

Бен пъхна пътеводителя обратно в джоба си и се върна при първия вавакист. Мина покрай него, без да го поглежда директно. Долови с периферното си зрение, че мъжът го наблюдава. Нямаше значение. Вече беше прекалено късно.

Мина отляво на вавакиста. Пътьом пъхна дясната ръка в разтвореното си яке. На три крачки от мъжа глокът вече беше навън. Завъртя се обратно на часовниковата стрелка, изнесе напред десния си крак и се прицели с пистолета от два метра разстояние.