Джеймс Патерсън - Игра на криеница

— Ами аз… — подхванах и ревнах.

Питър се приближи до мен и разпери длани.

— Ръцете — нареди ми.

Подадох му ги.

— Погледни ме в очите — рече. — Ей тук. Точно така. Сега искам аз да ти задам въпрос. Как мислиш, защо се ожених за теб?

— Понеже ме обичаш?

— Така ли смяташ? Не съм ти го казвал досега, Дженийн, но онази нощ на плажа не само ти разсъждаваше сериозно дали да не сложиш край на всичко. И на мен ми беше писнало — от полицията, от Кий Уест, от хора, от купонясване. От живота може би. Всичко ми се струваше безсмислено и глупаво. — И ми се усмихна както се беше надвесил над мен. — Точно тогава стигнах до теб и те погледнах в очите. И макар да не съм стъпвал в черква от първото ми причастие, Дженийн, усетих някакво благоговение. Сякаш Господ ми беше изпратил ангел небесен. А след като те опознах и си дадох сметка колко невероятно щастливи сме заедно, се убедих, че не съм се излъгал.

— Само че не ангел, а русалка — заподсмърчах.

— Точно така — обърса Питър сълза от носа ми. — От много дълго време, а може би и изобщо, ти си първото същество, заради което наистина ми се ще да стана от леглото, да си почистя зъбите с конец и да си проверя салдото по разплащателната сметка. Разбираш ли ме? Не съм Алекс. Не съм някой задник. Всичко бих направил. Да умра даже съм готов, но да те предпазя от зло. Само ми кажи, и веднага ще драсна клечката на целия тоя скапан и изгорял от слънцето капан за туристи. Ако кажеш.

— О, Питър — плачех и го целувах. — Знам. Извинявай Моят Свети Петър. Любов моя. — И зарових лице в рамото му.

В петък вечер, точно седмица преди заминаването ни за Палм Бийч, седях на дивана и си правех сметката да си легна рано. В последния миг обаче реших, че ми е писнало да се пазя, затова си обух джапанките и отпраших към единствената видеотека на „Блокбъстър“ на острова, няма и на километър пеша от нас, на булевард „Норт Рузвелт“.

Питър караше две поредни смени. Регулираше движението при някакъв пътен ремонт по Презморското шосе чак на Биг Пайн Кий, така че летях соло. И понеже много повече от него си падам по класическите филми, реших да се възползвам от удалата ми се възможност да съм сама у дома, затова награбих два трилъра на Алфред Хичкок — „Птиците“ и „Север-северозапад“.

Още с първата си крачка навън натиснах „Отключване“ върху ключодържателя от колата и разпознах слабото „бийп-бийп“.

— Опа! — рекох си обаче, след като видях очуканата ми стара веспа, опряна на бордюра. Навикът е голяма работа. Нали дойдох с мотопеда, а Питър отиде на работа с новата тойота супра?

Заковах на място и объркана се облещих на ключодържателя си. Тогава защо чух да бибитка колата ни?

Натиснах втори път бутона „Отключване“ и огледах автомобилите по паркинга. Обърнах се наляво, когато за втори път чух, макар и тихо, познатото ми двойно бибиткане.

Дявол да го вземе! Май идеше от отсрещната страна на улицата.

Заобиколих веспата, застанах на ръба на тротоара, опасващ паркинга на кварталния мол, и за последен път натиснах ключодържателя.

И видях как на отсрещната страна на булеварда присвяткаха мигачите на паркирана кола, заедно с познатия ми звук.

Ама че работа! Огледах возилото отдалеч: аеродинамично, черно, чисто ново. С номера от Флорида. Наистина бе нашата, новата ни супра.

Но защо е точно тук? — запитах се. Не трябва ли да е паркирана пред полицейското управление, където работи Питър?

А подир туй направих грешката да прочета неоновия надпис върху сградата зад колата.

При което нещо се сви на парализираща топка в стомаха ми и започна да се надува — навън, навън, — изпълвайки гръдния ми кош, все едно съм погълнала балон.

Хотел „Бест Уестърн“ пишеше.

Колите се разминаваха по „Норт Рузвелт“, а аз не можех да помръдна, забила поглед в лъскавия преден капак на колата на Питър, оставена на паркинга пред „Бест Уестърн“.

Окей, мина ми през ум след цели пет минути, които бяха нужни, за да поолекне шокът. А сега бавно, изкомандвах си. Обмисли всичко най-подробно.

Напънах се. Но нищо не се получаваше. Абсолютно безплодно беше. Нямаше за какво да мисля. И най-големият идиот знае не по-зле от мен какво означава присъствието на колата на съпруга ти на един хотелски паркинг.

И само една дума се въртеше из объркания ми ум. Всяка една от буквите й като че я набиваха силом върху повърхността на мозъка ми със старомодна пишеща машина:

Л-Ъ-Ж-Е-Ц.