Джеймс Патерсън - Игра на криеница

Това пък какво беше, по дяволите, рекох си и се забързах към бялата тента.

Тео дори не си направи труда да изръмжи едно „мерси“ за довлечения до работното му място тежък кашон, което при него си беше най-нормално. Така и не успявах да реша кое ме дразни повече у този млад и хубав латино младеж с руси кичури: няколкото случая, в които го засякох да излиза от тоалетната и да разтрива потеклия си нос, или постоянното му желание да наднича в деколтето ми. Отдавна щях да съм се оплакала от него, ако не беше братовчед на Елена. Вече категорично ми лазеше по нервите.

Заварих Елена и партньора й във фирмата, главния готвач Гари, в заготовъчната шатра. Тя ми се усмихна, докато вадеше тава целувки от преносимата фурна.

— А, върна се, значи — рече и смигна на Гари. — Да си забелязала да се навъртат опасни на вид парашутисти?

Поначало се канех да й кажа за зловещия Бьорн Борг, когото бях мярнала, но ме възпря подигравателният й тон, сякаш предназначен за някоя пълна идиотка. Само щях да си докарам още подигравки. Елена ми беше симпатична, но понякога прекаляваше с този сарказъм на мацка, която от нищо не се стряска. Затова си и премълчах за видяното.

— Ха-ха. Ти поне имаш пистолет — рекох. — А като става дума за опасност, Елена, отдавна се каня да те попитам. Колко опасна е работата в онзи специалния отряд на Агенцията за борба с наркотиците?

— Ама на теб не ти ли е ясно? — Елена ми връчи сребърен поднос, отрупан с ордьоври. — За такава работа под прикритие не можеш дори да си помислиш, ако не си хладнокръвен суперполицай с ледено сърце като мъжа ти. А и въпросът ти по-скоро би трябвало да гласи „колко опасна беше работата“ в специалния отряд на АБН. Понеже агентите ги откомандироваха обратно в Маями още преди два месеца. Свършило им федералното финансиране. Жалко, за което… Щото и аз следях разни хора за тях в продължение на близо две седмици. Плащаха яки извънредни. Хайде изнеси тая табла сега. Местните юпита нещо започват да нервничат.

Свършило? Преди два месеца? Излязох почти залитайки по тревата и насмалко не изпуснах подноса.

Къде, в такъв случай, е ходил Питър през съботите, когато се прибираше в три сутринта?

През последните два месеца.

Питър примига, след като запали кухненската лампа и установи, че съм седнала с изправен гръбнак и със скръстени отпред ръце върху кухненската маса в пет и половина на следващата сутрин.

— Защо не спиш, Дженийн?

Два месеца, помислих си, и в същото време забелязах, че си е взел душ. Не знаех дали да пищя, да плача, или да го ударя. Готова бях и на трите едновременно.

Защо ме беше лъгал Питър право в очите през тези два месеца?

— Не ми се спи — рекох. — И изобщо не съм мигнала. Защото искам да те попитам нещо. Чудя се само как по-деликатно да го изкажа. Къде ходиш всяка ШИБАНА събота през последните два ШИБАНИ месеца?

Питър вдигна ръце с израз на пълно недоумение.

— Какви ги приказваш, за бога? Къде мислиш, че съм бил? На курорт в Мексико ли? На работа бях.

— Защо тогава Елена разправя, че специалният отряд на АБН се бил прибрал в Маями още преди два месеца?

— Какво ти каза? — И взе, че се разсмя. — Не стреляй, Дженийн. Цялата работа е много проста. Шефката ти Елена е може би най-добрият специалист по кетъринг сред полицаите. Но говори за неща, от които си няма и понятие. Надявам се да не си й казала, че аз все още работя за Агенцията.

— Не съм — отвърнах объркана. — Но недей да променяш темата.

— Изслушай ме само за секунда, ако обичаш. АБН само оповестиха, че се връщат в Маями. Според доверен техен информатор от отдела ни изтичала информация. Някой покварен полицай предавал сведения на разработваните контрабандисти на дрога. И именно по тази причина бях назначен лично от шефа. И трябваше да ти го съобщя. Жалко, че не го направих. Но най-важното е Елена да не разбере. Никому не казвай.

— Нима смяташ, че поквареният полицай може да е Елена?

— Казва ли ти някой, по дяволите? — сви рамене Питър и извади портокаловия сок от хладилника. — Знам само, че е от нашия отдел. Така че нямам основания да я изключвам.

— Сигурен ли си във всичко това, което ми говориш, Питър? — впих поглед в очите му. — Ама наистина ли си сигурен, че си сигурен?

— Дали съм сигурен ли? — пак се разсмя той, без да отклонява погледа си от моя. — Ей богу, ти ме смайваш, Дженийн. По-подозрителна си и от полицай. Да ти представя ли фишовете от заплатите си? Провери и телефонните ни сметки. Ако държиш, и преносим комплект за снемане на отпечатъци от пръсти ще ти донеса от службата.