Джонатан Келерман - Били Стрейт

Петра ми носи книги. Тя е много хубава, не е омъжена, няма деца и мисля, че ме харесва, защото с мен може да се прави на майка. Или може би иска да си почине от детективската работа.

Тя го уби. Много е сериозна, не разказва вицове, не се опитва да ме развеселява, когато това не ми е приятно. Сериозна е даже когато се усмихва.

Дори да съм напълно изтощен, няма как да не съм любезен с нея.

Тя е горе-долу колкото мама. Защо й трябваше на мама да прибира онзи идиот Тъпака, да му позволява да съсипе живота й и да разбие семейството ни? Не можа ли да се научи да живее сама?

Според д-р Делауер вероятно е било нещастен случай, той я е блъснал и тя е паднала, но това няма да я съживи.

Все си мисля, че ако бях край нея, може би щях да успея да я спася.

Д-р Делауер ми говори за вината, че е нормално да изпитвам вина, но че с времето ще премине. Казва, че родителите са длъжни да се грижат за децата си, а не обратното. Твърди, че мама наистина ме е обичала, че е имала добри намерения, но нямала късмет. Обяснява ми също така, че случилото се с нея било ужасно и той нямало да се опитва да ми казва, че всичко е наред, защото не е.

Обаче бил сигурен, че мама би се гордяла с мен, ако знаела как съм се справил сам.

Може би.

Отначало си мислех, че е въздух под налягане, като го гледах как седи, без да говори много. Мислех си, че не му пука. Но сега ми се струва, че е загрижен. Идва всеки ден в шест следобед и остава два часа, понякога и повече и няма нищо против, ако не свършим много работа.

Преди да си тръгне, забеляза шахматната дъска, която ми донесе Сам, и ме попита дали не искам да поиграем. Добър е като Сам, но аз го бия в две от трите игри. „Добре, но следващия път се приготви да загубиш“ — каза ми. Засмя се и аз го попитах кой му плаща да си играе, а той отвърна, че полицията му плаща и да не се притеснявам, защото няма да остане на сухо, винаги се оправял.

Понякога ми разказва вицове. Някои от тях са смешни. Сестрите, изглежда, го харесват. Чух как една от тях попита друга дали е женен, а тя й отвърна, че не била сигурна, но май не бил.

С Петра ще са страхотна двойка.

Представям си ги двамата в хубава къща, с хубава кола, деца, куче. Или едно дете, на което да посвещават цялото си внимание.

Прекрасно щастливо семейство, което ходи на пикници и по ресторанти.

Може и да стане. Не знам. Не мога да спра да мисля за мама — когато вратата се отваря, в първия миг ми се струва, че е тя.

Но влиза Петра, облечена в червен костюм.

Това е необичайно, тя винаги носи черно. В ръката си държи чанта, която ми подава.

Вътре има книга.

Книгата за президентите. Не онази от библиотеката. Чисто нов том — чисти корици и шумолящи бели страници. Мирише на мастило. Цветовете на илюстрациите са много ярки. Страхотно!

— Благодаря — казвам. — Много ти благодаря.

Тя свива рамене.

— Приятно четене. Кой знае, Били, някой ден и ти може да попаднеш там.

— Да бе, как не! — Идеята е откачена. Но пък интересна.

Играчите. — Б.р.

Фамилията Moran и думата moron (тъпак) се произнасят по един и същи начин. — Б.пр.

„Мой живот, моя любов“ (исп.). — Б.пр.

Шагрин Фолс — Chagrin Falls — „Тъжните водопади“. — Б.пр.

Опра Уинфри — чернокожа телевизионна водеща на токшоу, най-богатата жена в САЩ. — Б.пр.

Как се казвате, госпожице? — Б.пр.

А фамилията? — Б.пр.

Познавате ли Естрела Флорес? — Б.пр.

Естрела не работи ли тук? — Б.пр.

Откога работите тук? — Б.пр.

Два дни. — Б.пр.

Американски комедийни актриси. — Б.пр.

Автомат „Калашников“. — Б.пр.

Хенри Дейвид Торо — американски писател и философ трансценденталист от средата на XIX в. Автор на „Гражданско неподчинение“, произведение, призоваващо към неспазване на законите и борба с всякакви средства срещу несправедливите действия на правителството от онова време. — Б.пр.

Американска звукозаписна компания. — Б.пр.

Player (англ.) — играч. — Б.пр.

Седалището на руската мафия в Ню Йорк. — Б.пр.

Ейбрахам Линкълн (1809–1865) — американски президент, убит при атентат в театър по време на представление. — Б.пр.