Джонатан Келерман - Били Стрейт

Той ме дърпа за глезена, виждам как свива колене, виждам долната част на брадичката му, ръката му, ножът се стоварва…

Гърча се като змия, не спирам да се движа, може би ако се движа, няма да ме улучи и ще мога да се измъкна през задната врата. Така здраво ме стиска за глезена, че ме боли. Ритам в негова посока, гърча се, приближавам се достатъчно до ръката, която ме стиска за крака, и я захапвам, хапя силно, Били Змията, Били Пепелянката.

Той извиква и ме пуска и аз искам да избягам към дъното, но той препречва пътя ми — къде, къде, къде! — единственият ми избор е да го заблудя, да се хвърля наляво и после надясно към банята, най-добре ще е да вляза там и да се заключа.

Скачам на крака, побягвам през кухнята по-бързо, отколкото изобщо някога съм бягал, той също побягва, дишайки тежко, успявам да стигна до банята, затръшвам вратата, заключвам я и се мушвам между тоалетната чиния и ваната, подът е студен, поемам с мъка въздух, гърдите ме болят ужасно…

Тишина.

После смехът му се разнася отново. Чувам стъпки. Те се приближават бавно, явно се е укротил. Опитвам се да успокоя дишането си, но с всяко поемане на въздух дробовете ми свистят.

— Тъпо малко лайно. Само̀ се навря в капана — чувам през вратата.

Прав е.

Банята няма прозорец.

Започва да рита по вратата, тя се тресе, дървото се издува като балон, после се спуква точно по средата, скачам, отварям шкафчето и ровя за нещо остро, бръснач, ножици, каквото и да е, няма бръснач, няма ножици, напипвам нещо продълговато, пила за нокти, усещам, че не е остра, но я сграбчвам, със следващия ритник част от крака му се промушва вътре, черен анцуг, черни маратонки, наръгвам го с пилата, тя удря на кокал, но се хлъзга и не потъва в плътта, той извиква и ме нарича малко копеле…

Изтрещява още по-силно.

Нещо влиза през вратата, профучава край мен, огледалото на шкафчето се разбива, чувствам болка на тила, пипам с ръка и усещам топли лепкави остриета, стъклени остриета.

Пистолет, той има и пистолет.

Хвърлям се във ваната, той пак стреля, вратата става цялата в дупки и трески, вече виждам част от него от другата страна, краката и обувките му, ципа на панталона, продължава да стреля, лежа по корем във ваната, притискам се надолу колкото мога, но един куршум улучва коритото и порцеланът се раздробява, откъртва се и част от мазилката, това е краят, в капан съм, свършено е с мен, направих каквото можах, но не беше достатъчно, мразя ви всички — още един трясък, куршумът влиза в нещо над главата ми, по мен се посипва прах, плочки, погребан съм.

Вратата вече я няма, в рамката е само той, огромен, с нож в едната ръка и пистолет в другата.

Светва лампата.

Все още стискам пилата за нокти. Той я вижда и се разсмива.

Прибира пистолета в джоба си.

О, не с ножа!

Свивам се, не искам да го виждам, моля се и да не го усетя.

Хваща ме за косата, вдига ме нагоре, докато коленича, и дръпва главата ми назад.

Напикавам се и изпражненията се плъзват през крачола ми, за нищо няма да ти благодаря, Господи, ти не съществуваш, лъжец такъв…

Отново изтрещява.

И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, не мога да понасям шума, не мога да проумея какво прави…

Пуска ме и аз тупвам изведнъж във ваната.

Чувам женски глас да казва:

— О, боже!

И след това:

— Всичко е наред, миличък.

Една ръка ме докосва по тила.

Изпищявам.

Гърбът, вратът и черепът на Балч цъфнаха в червено. По-късно Петра научи, че го е улучила девет пъти в диаметър от петдесет сантиметра и всеки от куршумите е бил смъртоносен, затворен малък кръг, гибелен кръг.

Той падна по корем до ваната, остана там, пистолетът се изтърколи в дланта му. Отне му оръжието, ритна го на пода. Ритна и него, за да се увери, че е мъртъв, въпреки че това не беше единствената причина. Ножът бе паднал от едната му страна. Грамадно опасно рейнджърско острие с дръжка от черна пресована гума. Ритна и него и стъпи върху облечения в черно труп. Парченца окървавена кост се посипаха по плочките на пода. Вратата на банята бе цялата на трески и едва се крепеше на едната си панта.

Момчето бе свито като ембрион във ваната.

Или това, което бе останало от нея. Беше се разпаднала на безформени порцеланови късове. Навсякъде бе посипано с отломки стъкло, мазилка и счупени плочки. Кръвта се стичаше от гърба на Балч и криволичеше на струйки по пода. Банята приличаше на бойно поле. Как е могъл този идиот да си помисли, че ще се отърве безнаказано?

За малко да успее.