Джонатан Келерман - Били Стрейт

Включиха фенерчетата си и се промъкнаха покрай северната страна на павилиона. Беше прекалено тъмно и прекалено тихо. Петра обичаше да надвива лошите с хитрост. Показността в работата не й се нравеше.

Зад постройката имаше два огромни палета, закрепени върху дървени греди. Под светлината на фенерчето видя, че са вдигнати от доковете на Лонг Бийч.

Задната врата на павилиона беше заключена, големият катинар си беше на мястото. Странно, много странно! Освен ако не беше някакво предумишлено проникване, а не нещо импулсивно… От палетите се носеше воня на боклук. Съседните сгради имаха общински кофи за смет. Така повеляваха разпоредбите. Руснакът сигурно пестеше пари.

Палетите бяха добри поне за едно нещо — лесно можеше да се стъпи върху гредите им. Тя промъкна пръстите на краката си между дъските на първия, повдигна се и погледна вътре. Нищо.

Откри Жуканов във втория — лежеше по гръб върху купчина отпадъци, с отворена уста, гледаше ококорено като всеки мъртвец, едната му ръка беше разперена настрани, другата бе подложена под главата му под ъгъл, който би му причинил изключително голяма болка, ако беше жив.

Беше разпорен и изкормен. Под светлината на фенерчето вътрешностите му приличаха на тлъсти змиорки.

Същият разрез като при Лиза.

Балч изобщо не бе напускал града. Обаждането до компанията за чартърни полети се оказа уловка, точно както бе предположила. Тогава за какво я бе търсил Стю?

Нямаше време да мисли за това. Прокара светлинния лъч на фенерчето по боклука и видя кръвта — огромен ален овал, пропит в отпадъчни хартии.

И Уил бе намерил следи от кръв. Капки и струйки по предната стена на палета и още едно голямо петно на земята. По дяволите, бе стъпила точно в него! Как бе могла да го пропусне?

Съобщиха за находката в участъка на крайбрежието и получиха указания да охраняват местопрестъплението, но трябваше да почакат, преди да им пратят хора, защото преди малко бе станала престрелка в Оукуд и някои от жертвите й още дишаха.

В будката не намериха никакво доказателство за насилствено проникване, само евтини боклуци, един склад в задната част, в който имаше стол, бюро от шперплат, пълно с разписки и квитанции, никаква следа от системно счетоводство. От пирон на стената висеше яке с емблемата на „Планета Холивуд“. На съседните пирони имаше нунчаку, половин бейзболна бухалка с шип, ръждясал метален бокс.

Руснакът бе въоръжен за битки. Но някой го бе изненадал.

Обяснението може би се съдържаше в няколкото бутилки в ъгъла. Евтини руски марки, водка менте. Едната бутилка беше почти празна. Жуканов сигурно е бил пиян и с притъпени сетива? Дали е убил Моран под въздействието на алкохола?

Ако наистина той бе убиецът на Моран. Или сигурно е бил приятелче на Моран, доставчик на дрога или нещо друго — без значение — и двамата са заговорничели как да приберат двайсет и петте хиляди.

По някакъв начин Балч го бе разбрал и ги бе довършил и двамата.

Но в такъв случай защо ще си прави труда да замъква Моран в Ейнджълс Крест, а ще оставя Жуканов тук, където със сигурност ще го намерят?

Вижте какво мога да направя!

Жуканов бе заклан точно като Лиза и Илзе. Но при Моран почеркът беше различен. Значи вероятно руснакът наистина е премахнал Моран. А пък Балч е премахнал Жуканов.

Причината можеше да е само една: руснакът е знаел нещо жизненоважно за Уилям Брадли Стрейт.

На Уил беше казал само, че момчето купило шапка от него.

За такова нещо не убиват.

Дали руснакът не е премълчал нещо? Дали е знаел повече?

Тя разказа хипотезите си на Уил, който бе влязъл в предната част на будката и оглеждаше вътрешната стена под щанда за още кървави петна.

Петра говореше трескаво и бързо, гласът й звучеше остро, сякаш не беше неин. Уил я изслуша и каза:

— Мислиш, че Жуканов е видял момчето отново и е открил къде се крие? Но как е разбрал Балч за това?

— Не знам, но ако е бил той, най-вероятно е изненадал Жуканов. Или е употребил и сила. Или Жуканов е бил гипсиран. А може и да го е преметнал с нещо. Той се беше поболял за наградата. Сигурно алчността е притъпила бдителността му.

— Преметнал го е — повтори Уил. — Представил се е за някой, който е упълномощен да пита за момчето.

— Да — каза Петра. — Социален работник, полицай. Може би Балч се е представил за полицай.

Уил се замисли върху думите й.

— Всичко, от което би имал нужда, е костюм и фалшива полицейска значка. Да, а алчността на Жуканов е свършила останалото. Но как Балч е поел риска от още едно убийство точно в този момент, когато знае, че го търсим?