Джонатан Келерман - Жестоки игри

Очертаваше се прекрасна утрин и последното, за което исках да чувам, бе убийство.

Вече втори ден прохладен океански ветрец галеше крайбрежието, прогонвайки замърсения въздух от Пасадина. Моята къща е сгушена сред хълмовете северно от Бел Еър, в самия край на черен път, заобикалящ Бевърли Глен, където разкошните сгради отстъпват място на къщи с причудлива архитектура. Този квартал на Лос Анджелис гъмжи от поршета и койоти и е известна с лошата си канализация и с изкуствено отклонените планински потоци.

Бях прекарал последната нощ сам, на отворени прозорци — майната им на крадците и серийните убийци — и се бях събудил в десет, гол, със завивки, изритани на пода, насред някакъв сън, който вече не си спомнях. Чувствах се размекнат и отнесен. Надигнах се на лакти, придърпах завивките и се загледах в струйките слънчева светлина с цвят на карамел, които се процеждаха през френския прозорец. Беше десет и двайсет сутринта и нямах никакви спешни задачи. О, благословен упадък!

Беше изминала почти година от преждевременното ми пенсиониране, но продължавах да се чудя колко лесен се оказа преходът от натрапчив работохолизъм към самоугодническо безделие. Очевидно второто ми бе вродено.

Звънецът на вратата прекъсна ленивите ми размишления. Загърнах се с хавлия и отидох до предния вход точно когато Майло влезе без покана в къщата ми.

— Не беше заключено — каза той, тресна вратата, хвърли сутрешния брой на „Таймс“ на близкото канапе и ме изгледа от глава до пети.

Пристегнах още по-плътно хавлията.

— Добро утро, Тарзан. Съветвам те да си заключваш вратата, друже. В участъка съм затрупан с доказателства какво се случва на непредпазливите люде.

— Добро утро, Майло.

Залитайки, отидох в кухнята и налях две чаши кафе. Майло ме последва като сянка, отвори хладилника и извади студена пица, която не си спомнях да съм поръчвал.

— Радвам се, че идваш точно за закуска.

Майло унищожи пицата до последната трохичка и каза:

— Е, как я караш, братле?

— Добре я карах, преди да нахълташ в дома ми. Какво мога да направя за теб, Майло?

— Кой казва, че трябва да правиш нещо? — Той изтръска трохите от скута си върху килима. — Може пък да съм дошъл само да ти засвидетелствам уважението си.

— Нахлуваш тук, без да си се обадил, с изражение на хрътка, подушила кръв, и искаш да ти повярвам, че си дошъл ей така?

— Каква интуиция. — Той прекара длани по лицето си, сякаш за да го наплиска с вода и после добави: — Искам една услуга.

— Вземи колата. До довечера не ми е необходима.

— Не, тоя път не е това. Става дума за професионална услуга.

Извинението му ме накара да се позамисля.

— Не си мой тип — казах. — Освен това вече зарязах занаята.

— Не се шегувам, Алекс. В моргата лежи труп на твой колега. Някой си Мортън Хендлър.

Името ми бе познато, но не можех да го свържа с физиономия.

— Хендлър е психиатър, не психолог.

— Психиатър, психолог, на този етап подобно смислово отклонение едва ли е от особено значение. Мъртвец, ето това е той в момента. Гърлото му е прерязано, а в процепа са напъхани част от вътрешностите му. И приятелката му е била обработена по същия начин, като прибавим сексуалните гаври и отрязан нос. Същинска кървава баня.

Кървава баня. Личеше си, че е завършил литература.

Оставих чашата с кафе.

— Добре, Майло. Вече загубих апетит. Сега ми кажи какво общо има всичко това с мен.

Той продължи, все едно че не ме е чул.

— Обадиха ми се в пет сутринта. Оттогава газя в кръв и карантии до глезена. Как вонеше само там — хората миришат кофти, когато умрат. Не става въпрос за разложението, тази воня предхожда разложението. Мислех си, че съм свикнал с нея. Но от време на време ме срязва ей тук. — Той заби показалец в корема си. — Пет сутринта. Вдигнаха ме от леглото. Главата ме цепеше до полуда. Кръв и карантия в пет сутринта. Господи!

Стана, отиде до прозореца и се загледа над върховете на боровете и евкалиптите. От мястото, където седях, виждах тънката струйка дим, проточваща се от нечий комин.

— Тука наистина е супер, Алекс. Не ти ли става скучно от време на време да си седиш ей така, в рая, без никаква работа?

— Ни най-малко.

— Да. Сигурно си прав. И сега не ти се слуша повече за Хендлър и момичето.

— Престани да ме работиш с трика на фурнаджийската лопата, Майло, и изплюй камъчето.