Джонатан Келерман - Жестоки игри

— Все се фръцкаше, като че те превъзхожда с нещо. Кажеш й „Здрасти“, а тя те изгледа от високо, сякаш й губиш времето.

Тя измъкна поредна цигара, запали я, дръпна си и се усмихна.

— Този път не сгафих — отбеляза Бонита Куин.

Двамата се бяхме втренчили в нея.

— Добре че никой от вас не е мексиканец. Иначе пак щях да сгазя лука.

Явно беше много доволна от себе си и аз използвах приповдигнатото й настроение, за да й задам още няколко въпроса.

— Госпожо Куин, лекарят предписа ли на дъщеря ви някакви лекарства във връзка със свръхактивността?

— Ами, да, даде хапчета.

— А рецептата под ръка ли ви е?

— Ще ви донеса шишенцето.

Тя излезе от стаята и се върна след малко с кехлибарено шишенце, все още наполовина пълно с таблетки.

Взех го и прочетох етикета. Риталин. Метилфенидат хидрохлорид. Суперамфетамин, който възбужда възрастните, но действа успокоително на децата, едно от най-често предписваните на американските деца лекарства. Риталинът води до пристрастяване и има цял куп странични ефекти, между които и безсъние. Което пък обясняваше защо Мелъди Куин бе стояла будна в тъмната стая в един през нощта, загледана през прозореца.

Риталинът е предпочитан медикамент, когато трябва да бъде контролирано едно дете. Подобрява концентрацията и намалява възможността от проблеми в държанието на свръхактивните деца. Всичко това само по себе си е страхотно, като се изключи фактът, че симптомите на хиперактивността се различават твърде малко от тези на засиленото безпокойство, депресията, острите форми на стрес и дори на най-обикновената скука от ученето. Което ще рече, че дете, преживяло ужасите на развода или на която и да е по-сериозна психическа травма, лесно може да бъде определено като свръхактивно.

Всеки съвестен лекар най-напред би проучил психологическото и социалното състояние на детето, преди да му предпише риталин или което и да е друго лекарство, влияещо на поведението. Има много добри лекари. Но има и такива, които предпочитат да не си дават много зор и веднага грабват кочана с рецептите. Това не е подсъдна небрежност, но разликата е много малка.

Отворих шишенцето и изсипах няколко таблетки върху дланта си. Бяха от двайсетмилиграмовите, светлокафяви на цвят. Разгледах по-внимателно етикета. По една таблетка три пъти дневно. Шейсет милиграма — максималната дневна доза — прекалено голямо количество за едно седемгодишно дете.

— Три пъти дневно ли й ги давахте?

— Ъ-хъ. Нали така пише на етикета?

— Да, така пише. Лекарят предписа ли ви преди това нещо по-слабо — едни бели или пък сини хапчета?

— О, да. Отначало вземахме по три сини на ден. Действаха й доста добре, но оплакванията от училище продължиха и той каза: „Добре, да опитаме с тези“.

— „Тези“ действат ли добре на Мелъди?

— Доволна съм. Но когато знам, че ще идват много хора, което я изнервя, й давам по още едно хапче.

Ето това вече беше свръхдоза.

Този път на лицето ми сигурно се е изписало неодобрение и Бонита Куин явно го забеляза, защото продължи с нотка на обида в гласа си:

— Докторът каза, че нямало проблем. Той е кадърен лекар. Освен това тук децата са нежелани и ако искам да остана, трябва все някак да я накарам да пази тишина. От „Ем енд Ем Пропъртийс“ — те стопанисват жилищния комплекс — ми казаха, че постъпи ли дори едно оплакване, направо да си събирам багажа.

Отново погледнах етикета на шишенцето, за да науча името на лекаря. Когато го открих, нещата започнаха да си идват по местата.

Л. У. Тауъл. Лайнъл Уилърд Тауъл, един от най-прочутите педиатри по западното крайбрежие. Не го познавах лично, но репутацията му ми бе известна. Тауъл беше член на управата на Западна педиатрична и на още куп други болници. Важна клечка в Академията по педиатрия. Гостуващ лектор, търсен почти за всеки семинар по поведенчески проблеми. Доктор Тауъл беше също така платен консултант в три големи фармацевтични концерна. С една дума — звезда. Ползваше се с лоша слава сред по-младите лекари, които по правило имат консервативно отношение към лекарствата. Говореше се — с половин уста, разбира се, тъй като Тауъл имаше страхотни връзки навсякъде — че добрият доктор се справял безпогрешно с немирните дечица. Чудех се как Бонита Куин се е добрала до него. За съжаление не можеше да я попитам, без да излезе, че си пъхам носа, където не ми е работата.

Върнах й шишенцето и се обърнах към Майло, който продължаваше да мълчи.

— Искам да си поговорим насаме.