Джонатан Келерман - Били Стрейт

Л и Г? Дали е имало нещо между Лиза и Балч? Или всичко се е случвало само в параноичния мозък на Рамзи? Или става въпрос за пари, може би Лиза и Балч са заговорничили да го оберат? Нямаше как да разберат, преди да получат цялата финансова документация от Лари Шик. А може би никога няма да стане ясно. Петра не се вълнуваше особено от този проблем.

Същото се отнасяше и за подробностите около убийството на Лиза — оставаше само да свърши бумащината. Предполагаше, че е станало по първоначалния сценарий: Рамзи е упоил Балч в неделя вечерта, измъкнал се е, проследил е Лиза и я е отвлякъл. Карал е мерцедеса, а не джипа. Били бе видял регистрационния номер. PLYR1.

Оказа се, че нищо повече не е видял. Поне не достатъчно, за да посочи човека без колебание. Момчето се бе превърнало в мишена за нищо.

Или може би Рамзи е сменил номерата на колите и все пак е излязъл с джипа. Или с някоя от другите коли. Имаше ги толкова много. Оставяше това на експертите.

Очистил е Естрела Флорес в гората, защото го е видяла да се измъква. Или е имало вероятност да го е видяла. Взел е лексуса на Балч за убийството й. Или може би Балч му е бил съучастник, все пак приятел в нужда се познава. Все едно. Рамзи го бе употребил и го бе захвърлил като ненужна вещ.

Футболист се опитва да накисне стар приятел… плагиатстваше от сценарий, който на всичкото отгоре беше слаб. Никакво въображение. Така е в шоубизнеса.

Големите акули в шоубизнеса сами се наричаха „играчи“.

Рамзи се правеше на играч, но прекрасно е знаел, че не е. Защото рейтингът му бе нисък, играта му бе пълна скръб и пенисът му не искаше да се втвърдява.

Да върви по дяволите! Сега най-много се тревожеше за Били.

Момчето беше вече шести ден в педиатричната клиника, където отначало се показа като труден пациент. Петра изостави работата си по книжата, прати по дяволите обажданията на Шолкопф и прекарваше по-голямата част от времето си край леглото му. Когато си тръгваше, на нейно място застъпваше терапевт от болницата. Отначало Били не обръщаше внимание и на двамата. На третия ден започна да приема книгите и списанията, които Петра му носеше. На четвъртия ден Рон я заведе на вечеря в „Балтимор“ в центъра.

Хубава вечеря, всъщност — прекрасна. Усети как ръката й търси неговата. Начинът, по който той я слушаше, я възбуждаше. Дотогава се бе чудила дали случилото се между тях бе в резултат на напрежението от разследването.

Сега, след като всичко се уталожи, за своя най-голяма радост тя откри, че го желае повече от преди. Може би скоро ще се запознае и с дъщерите му.

Красиви мечти… Не се залъгваше, че момчето ще се възстанови лесно от психическите си травми, затова се бе обадила на Алекс Делауер, психолог, с когото бе работила и на когото имаше доверие, приятел на Стърджис, човек, който би направил всичко за кауза, в която вярва. Но Алекс бе извън града заедно с приятелката си и щеше да се върне днес.

Междувременно Били продължаваше да лежи в болницата за лечение с антибиотици и захранване, а в коридора, на пет метра от вратата му, го пазеше полицай. Петра не виждаше смисъл в това, но така бе разпоредил Шолкопф. Сигурно се чувстваше виновен, а и имаше за какво.

Униформеният полицай пред вратата на Били имаше работа само веднъж, когато Сам Ганзър настоя да види момчето. Напористият старец бе настръхнал, изправен лице в лице с ченгето, сочеше с пръсти и вдигаше много шум, докато Петра не се намеси и каза, че Ганзър може да види Бил, но преди това го почерпи едно кафе в барчето, за да го успокои.

Той искаше да знае какво ще стане с момчето, след като го изпишат от болницата. Похвали Петра за смелостта й, нарече я „истински герой“, но не искаше и да чуе тя или някой друг да изпратят детето в „някакъв тъп пансион, знам всичко за тях — по дяволите, ще го осиновя, но няма да ви позволя да му сторите това“.

Петра обеща, че ще се погрижи за Били. И нейната глава бе замаяна от идеи за осиновяване.

Били имаше нужда да лежи в болница поне три седмици. Кошмарната среща му се размина само с едно повърхностно охлузване, но медицинските изследвания показаха слаба бактериална инфекция на дробовете, гъбички на краката, леко повишено кръвно налягане и наченки на язва на стомаха. Последните два симптома според лекарите се дължаха на стрес. Как не! Най-много ги тревожеше инфекцията и затова му вливаха антибиотици венозно. Още никой не му бе казал за майка му. Делауер обеща да се справи с това и Петра бе благодарна, че няма да е тя.