Джонатан Келерман - Били Стрейт

Трудно намери място, от което да се вижда къщата, и въпреки че не забеляза признаци на взлом, нещо я глождеше под лъжичката и реши да провери отблизо.

Слезе от колата, мирисът на море й подсказа, че улицата е без изход.

След като изстрелите раздраха тишината, тя извади оръжието си и притича към задния вход на къщата, намери разбитата врата, слабо осветената кухня отвъд прага, вляво се виждаше още една насилена врата, чиято каса бе почти запълнена от едра човешка фигура в черни дрехи — вдигнат нож и отпуснат детски крак.

— Стой! — изкрещя тя, но това не беше предупреждение, защото вече бе започнала да стреля.

Когато стигна до момчето, то не искаше да излезе от ембрионалната си поза, скимтеше, докато му говореше, и изпищя, когато го докосна. Какво дребно слабичко дете! Дългата му коса бе изпоцапана с кръв, посипана със стъклени отломки. Беше на дванайсет, но с ръст на десетгодишен. Под него имаше жълта локва. Миришеше на изпражнения, видя и петното на дъното на джинсите му.

Така силно й се прииска да го вдигне, да го гушне и да го залюлее на ръце, че небцето й изтръпна. Коленичи на пода и му заговори, докато най-накрая успя да го погали по косата, без това да го кара да се дърпа.

Той спря да трепери, вдърви се и след малко се отпусна. Тя обви с ръце главата му и той не се възпротиви. Знаеше как да го утеши. В този момент, противно на здравия разум, си спомни за Ник. Не беше прав, негодник такъв!

Когато момчето задиша по-спокойно, тя внимателно го постави да легне във ваната и се обади за линейка и подкрепление от униформени полицаи. Върна се и остана при него, започна да чисти от главата му стъклата, които се забиваха в пръстите й, но това нямаше значение, чувстваше се съвсем добре. Наричаше го Уилям, в гласа й имаше утеха и въпреки че не знаеше какво точно говори, искаше да го успокои, но как бе възможно да се успокои дете, което е преживяло всичко това?

Чу сирените. Ченгетата от крайбрежния участък нахлуха в къщата. Последваха ги санитарите. Отдели се от момчето едва когато го качиха на носилката. Пак бе свит като ембрион, изглеждаше толкова дребен под болничното одеяло. В къщата влетя възрастен мъж, изпаднал в паника. Санитарите бяха разстроени, докато изнасяха момчето.

Проследи с поглед отдалечаващата се носилка, без да обръща внимание на въпросите на стареца. Както и на въпросите на униформените полицаи. Отиде право при тялото на Балч и го обърна.

Не беше Балч. Непознат.

Изненадата я прониза право в сърцето и тя плувна в пот.

Последва втори удар, още по-силен. Разпозна го.

Рамзи.

Мустаците ги нямаше и кожата му бе различна — някакъв рибешки розов театрален грим беше размазан по цялото му лице и по шията, ноздрите му бяха разширени. Около очите имаше тъмни сенки, направени със сив грим. Рошавата руса перука бе килната и откриваше тесен участък от черни къдрици. Веждите също бяха изрусени — беше се погрижил дори за веждите.

Сини очи, мътни като мръсна локва.

Устата зееше мъртвешки. Надникна вътре и видя свития назад език и кръвта, която се стичаше в гърлото.

Замисли се на какво бе подложил момчето, Лиза, Илзе, онази жена Флорес, с удоволствие би го убила още веднъж.

На следващия ден намериха тялото на Грег Балч, заровено под пръстта, сламата и конските фъшкии в хамбара зад къщата в Калабасас, с прерязано гърло, точно като на Естрела Флорес.

Погребан в лайната. Нямаше нужда от психоаналитик, за да се направят правилните изводи.

След като преобърнаха целия розов палат, успяха да открият само едно нещо, което приличаше на улика към мотива. Парче хартия в бюрото на Рамзи в спалнята. Една от многото обичайни дреболии. В средата на листчето пишеше: Л и Г?

Лиза и Грег. Под буквите имаше петно от пот, което според полицейския психоаналитик подсказваше за стрес. Много проницателно. Психологът беше небрежен с фактите, но разточителен на помпозност и предложи да поговори с Били Стрейт, за да го „поотпусне“.

Петра имаше друго мнение по въпроса и си го отстояваше.

Находката на Стю прибави нова перспектива: сюжет на „Отмъстителят“, описан в „Телевизионен справочник“ отпреди десет години.

Футболист се опитва да накисне най-добрия си приятел за извършено от него убийство и Дак Прайс разследва случая.

Може би след време това ще помогне на Стю да се чувства като част от отбора, но точно в този момент трябваше да се заеме с възстановяването на Кати. Тя най-накрая бе слязла на земята и се бе съгласила той да си вземе едномесечен отпуск заради нея.