Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Попитах:

— Какво точно поиска той от вас?

— Ами той… такова… той се държи така, като че ли да ни накара да си помислим, че му се иска. Позволихме му да ни пипа пред вас. — Обръщайки се към червенокосата: — Казвах ти, Мар. Бях сигурна .

— А всъщност на Тод не му се иска, така ли? И не си държи на думата.

Кискане.

После русата отново стана сериозна. Лицето й отблизо бе възгрубо, готово да се състари и вече започнало да става грапаво от много слънце и много живот.

— Не сте му близък приятел или нещо подобно, нали? — попита тя.

— Ни най-малко — отвърнах. — Наистина познавам хората, чийто е имотът, но с Тод сме се виждали само веднъж преди това.

— Значи не сте… такова… така. — Русата се усмихна, направи префърцунена физиономия и вдигна ръка с изящно движение на китката.

— Треейси! Как не те е сраам!

— Е, к’во толкова? — каза русата. — Той ги прави тия неща, не аз. Него трябва да го е срам!

Попитах:

— Тод да не е гей?

— Твърдо — каза червенокосата.

— Спортен педал — добави русата.

— Шкарто — даде и своя принос приятелката й.

— Затова е такъв явен — продължи русата. — Използва ни, за да изглежда така, че все едно си пада по мацки. Такова… Тялото му може да е шкарто, но главата му твърдо не е.

— А откъде знаете, че е гей?

— Е — засмя се русата, отново форсирайки двигателя на място, — не че сме му светили или нещо такова…

— При него непрекъснато идват пичове — намеси се червенокосата. — Той казва, че ги тренира , но веднъж ги видях двамата с оня пич да се държат за ръцете и да се целуват.

— А стига бе! — възкликна русата, удряйки един лакът на дружката си. — А защо не си ми казала?

— Това беше много отдавна. Когато бяхме още с Големия Дейв.

— Големия Дейв! — повтори русата и се изкиска.

— Колко отдавна? — попитах аз.

Смут. И двете сякаш се натъкнаха на неразрешим проблем от световна величина.

Най-сетне червенокосата се обади:

— Много отдавна. Може би преди пет седмици. Шкарти Тод и оня пич се разхождаха зад къщата. Бяха ей там, а аз разхождах Бърни. — Тя посочи бетонната плоча на пясъка. — Държаха се за ръцете. После оня се качи на колата си — бял петстотин и шейсе SEC с ония колелета… как им викаха… а, да, лети джанти — и Тод се наведе и го целуна.

— А стига бе! — каза русата.

Казах:

— Помниш ли как изглеждаше другият?

Тя сви рамене.

— Беше стар.

— Колко стар?

— По-стар от вас.

— Над четиридесет?

— По-стар.

— Може да е бил таткото на Тод — каза русата подигравателно. — Таткото може да се целува, нали, Мар?

— Може би — отвърна червенокосата. — Малкият Тод и татко му се целуват.

Двете се спогледаха и се разкискаха.

— В никой случай — продължи червенокосата. — Това си беше чиста любов. — Тя се замисли. — Всъщност дъртият имаше доста добър тен. За дъртак като него. Приличаше май на Том Селек.

— Да не беше с мустачки? — попитах я веднага аз.

Червенокосата напъна мозъка си.

— Май да. Спомням си само, че ми заприлича на Том Селек. На един стар Том Селек. Добър тен. Широкоплещест.

Русата бръкна в кутията между двете и каза:

— Бадеми. — Усмивка. — Хайде сега да видим как ще стане.

Тя извади една ядка от кутията и я сложи между зъбите си. Погледна ме, бавно, бавно пое с език бадема и чак тогава го схруска.

— Значи тогава видяхте другия за последен път? — казах аз. — Преди пет седмици.

— Аха — отвърна червенокосата. — Преди доста време.

— И така — каза русата, — можете ли да направите нещо за нас?

— Както вече казах, не съм в бизнеса с недвижими имоти, но познавам някои хора. Нека първо проверя. Защо не ми запишете имената и телефоните си?

— Дадено — просия червенокосата и изведнъж усмивката й угасна.

— Какво?

— Нямаме нищо за писане.

— Няма проблем — казах аз, с усилие потискайки желанието си да й намигна.

Отидох до севилята, намерих химикалка и една стара фактура от сервиза и й ги занесох.

— Пишете на гърба на това.

Тя започна да пише, използвайки кутията за подложка, русата гледаше, а песът мушна влажния си нос в ръката ми и заскимтя от удоволствие, когато го почесах зад ушите.

— Ето.

Червенокосата ми подаде листчето.

Мария и Трейси. Завъртян почерк. Над двете „и“-та вместо точки — сърца. Адрес във Флорес Меса Драйв. Централа, започваща с 456.

Усмихнах се и казах:

— Чудесно, ще направя каквото мога. А дотогава — късмет.

— Вече го намерихме — отвърна русата.

— Какво сме намерили? — попита я червенокосата.