Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Изненадата му изглеждаше неподправена.

— Търсят я навсякъде, Тод. Помолиха ме да дойда и да проверя и тук.

— Странно наистина — каза той.

— Кое е странно?

— Ами… цялата тази история. Изчезването й. Наистина мистериозно. Къде би могла да бъде?

— Точно това се опитваме да разберем.

— Да. Така е. Е, тук обаче няма да я намерите, това поне е сигурно. Тя никога не е идвала тук. Нито веднъж. Поне не и откогато аз живея тук. — Той се извърна към океана, протегна се и вдиша дълбоко. — Можете ли да си представите, да имаш такова място и да не идваш в него?

— Страхотно е — съгласих се. — Откога живееш тук?

— От година и половина.

— Под наем ли?

Той отново се усмихна широко, сякаш горд с някаква своя тайна. Сваляйки ръкавиците, прокара пръсти през косата си. Посипаха се още капки пот.

— Сключихме сделка — отвърна той. — Уроци по тенис и тренинг за господин Ар срещу покрив над главата за мен. Но всъщност не го използвам често. В повечето случаи ходя по други места, пътувам — миналата година например пътувах чак до Аляска. Преподавах упражнения на стари дами. Освен това давам уроци и в Брентууд Кънтри Клъб и имам много приятели в града. Тук спя може би един или два пъти в седмицата.

— Сделката ми изглежда добра.

— Така е… а знаете ли колко им е наемът на места като това? Дори и да са такива мижави.

— Пет хиляди на месец?

— Десет за цялата година. Осемнадесет до двадесет само за през лятото, дори и без топла вода. Но господин и госпожа Ар постъпиха наистина мъжки, като ме пуснаха да живея тук когато поискам, само трябва да отскачам от време на време до Смогсвил 19 19 Лос Анджелис. — Б.пр. и да поизпотявам господин Ар, когато той пожелае.

— Той не идва ли тук?

Усмивката угасна.

— Всъщност не. Защо да идва?

— Просто питам. Изглежда ми добро място за поизпотяване.

Двамата с него чухме женски гласове и се извърнахме едновременно. Две момичета в оскъдни бански, на около осемнадесет-деветнадесет години, разхождаха овчарка. Кучето непрекъснато се дърпаше от каишката, мъчейки се да избяга от вълните, карайки момичето да подтичва неохотно подире му. Тя се опитваше известно време да го укроти, после се отказа и остави кучето да я повлече диагонално по плажа. Другото момиче я последва. Когато стигнаха до границата на съседния имот, кучето спря да дърпа каишката. Тримата тръгнаха към нас.

Никуист не сваляше очи от тях. И двете бяха с дълги и гъсти, позагрубели от слънцето гриви. Едната бе руса, а другата — червенокоса. Високи и дългокраки, със съвършено бедро и типични засмени лица на калифорнийски момичета, двете сякаш излизаха от реклама на безалкохолни напитки. Банският на русата бе бял, а този на червенокосата — отровнозелен. Когато приближиха само на няколко метра от оградата, кучето спря, закашля се и започна да изтръсква мократа си козина. Червенокосата се наведе и го погали, откривайки тежки и гладки гърди.

Никуист възхитен прошепна:

— Лелеее. — После, повишил глас: — Ехо! Трейси! Мария!

Момичетата се обърнаха.

— Хей — продължи той да вика, — как е, дами?

— Чудесно, Тод — отвърна червенокосата.

— Здрасти, Тод — обади се и русата.

Никуист се протегна, ухили се и се поглади по плоския и твърд корем.

— Добре изглеждате, момичета. Какво става, стария Бърни още ли го е страх от водата?

— Аха — отвърна червенокосата. — Такъв е пъзльо. — Към кучето: — Нали, мойто момче? Нали Бърни е едно малко, пъзливо кученце?

Като че ли разбрало обидата, кучето й обърна гръб, ровна два-три пъти пясъка и отново се изкашля.

— Хей — подвикна Никуист, — май е настинал.

— Ами, най-обикновен пъзльо е.

— Витамин C може да му помогне. И B 12 — натрошете ги и му ги сложете в храната.

— Кой е този, Тод? — попита русата. — Нов приятел ли?

— Приятел на хазяина.

— О! — възкликна червенокосата, усмихвайки се. — Да не вдигате наема на Тод?

Никуист се обърна към мен.

— Само секунда, док.

После отиде при момичетата. Обгръщайки раменете им, той ги принуди да се наведат напред като при игра на ръгби. Това като че ли ги изненада, но не се дръпнаха. Започна да им говори нещо, като непрекъснато се усмихваше, търкайки леко тила на русата и галейки талията на червенокосата. Кучето навря нос в глезена му, но той не му обърна внимание. На момичетата им бе неудобно, но Никуист и на това не обърна внимание. Най-сетне и двете се дръпнаха.

Никуист ги подържа още малко за китките, пусна ги и ухилен още по-широко, лекичко ги плесна по дупетата, докато си тръгваха. Кучето тръгна подире им.