Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Тук миризмата на немити тела бе още по-силна, примесена с миризма на дезинфектанти и топлия полъх на повръщано. Между хората вървеше чернокож млад мъж с бяло поло и тъмни панталони, държащ в ръце бележник и прикачена с верижка химикалка. Над бродирания тигър на гърдите му имаше табелка, на която пишеше: „Гилбърт Джонсън, студент доброволец“. Той бавно се промъкваше между хората, поспираше, поглеждаше бележника, навеждаше се към някого, казваше нещо. Подаваше някаква диплянка. От време на време получаваше и отговор.

Хората почти не се движеха. И доколкото можех да видя, не разговаряха. Но отнякъде все пак долиташе шум. Металическо дрънчене, удари на машина и ритмични баритонови напеви, които сигурно бяха молитва.

Всичко това ми заприлича на чакалня за хора, които са загубили пътя.

Майло улови погледа на чернокожия мъж, оня смръщи вежди и се приближи към нас.

— С какво мога да ви бъда полезен?

В бележника мярнах списък с имена, срещу някои от тях имаше отметки.

— Търся Джоел Маклоски.

Джонсън въздъхна.

— Пак ли?

— Тук ли е той?

— Най-напред трябва да говорите с отец Тим. Само секунда.

Той изчезна по коридора отдясно на разпятието и почти веднага се върна със слаб бял мъж на малко повече от тридесет години, с черна риза, свещеническа якичка и бели джинси над високи баскетболни маратонки. Ушите му бяха като радари. Имаше къса светлокестенява коса, извити надолу мустаци и гладки ръце без косми.

— Тим Андръс — представи се той с тих глас. — Мислех, че вече всичко е изяснено с Джоел.

— Само още няколко въпроса — каза Майло.

Андръс се обърна към Джонсън:

— Защо не продължиш с преброяването, Гилбърт? Довечера ще стане доста напечено и трябва да сме много точни.

— Разбира се, отче.

Гилбърт хвърли поглед на Майло, а после и на мен и се върна при мъжете. Някои от тях бяха обърнали глави насам и ни гледаха втренчено. Свещеникът им се усмихна, но те не отвърнаха на усмивката му. Обръщайки се отново към нас, той каза:

— Снощи полицията бе тук доста време и ме увериха, че вече всичко е наред.

— Както вече казах, само още няколко въпроса, отче.

— Това е доста обезпокоително, но не толкова за Джоел, той е търпелив, а за останалите. Доста от тях имат опит с полицията. Някои са душевноболни и нарушаването на рутината…

— Търпелив — каза Майло. — Браво на него.

Андръс се засмя с кратък и грапав смях.

— Знам какво си мислите, полицай. Поредният добротворец с кървящо сърце… и може би е точно така. Но това не означава, че не съм запознат с историята на Джоел. Когато дойде тук преди шест месеца, той бе напълно откровен — не е могъл да си прости за това, което е направил преди толкова години. И то е било толкова ужасно, че аз подходих с известни резерви относно службата му тук. Но ако от мен се очаква нещо, то това е именно силата на всеопрощението. На правото да бъдеш простен. Затова разбрах, че не мога да го изгоня. И през тези шест месеца видях, че съм бил прав. Никой не е служил с такова себеотрицание като него. Не е вече същият човек, какъвто е бил преди двадесет години.

— Браво на него — повтори Майло. — Но все пак трябва да поговорим.

— Тя още ли не е намерена? Жената, която той…

— Обезобрази ли? Още не.

— Толкова съжалявам. Сигурен съм, че и Джоел също.

— Защо? Той ли изрази съжаленията си?

— Той все още си носи кръста на това, което е направил, не спира да се самообвинява. Разговорът с полицията отново го върна назад. Снощи изобщо не спа, беше в параклиса, на колене. Там го намерих и двамата продължихме, коленичили един до друг. И не би могъл да има нищо общо с изчезването. През цялата седмица беше тук и не е излизал от сградата. Работеше на две смени. Мога да го потвърдя.

— Каква работа върши?

— Всичко, от каквото имаме нужда. През изминалата седмица беше дежурен по кухня и по тоалетна. Той моли да го пращаме на тоалетните, работи там по цял ден.

— А да има приятели?

Андръс се поколеба.

— Приятели, които да наеме, за да извършат нещо лошо ли?

— Не ви питах за това, отче, но след като вече го споменахте, да.

Андръс поклати глава.

— Джоел знаеше, че полицията ще си помисли точно така. Преди е наел някого да извърши грях, значи неизбежно е пак да го направи.

— Най-добрият предсказател на бъдещето е миналото — каза Майло.

Андръс прокара пръсти по якичката си и кимна.

— Вашата работа е невероятно трудна, полицай. И жизненоважна. Бог да благослови всички честни полицаи. Обаче един от страничните ефекти на тази професия е фатализмът. Вярата, че нищо не може да се промени към по-добро.