Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Майло попита:

— Вие ли плащате сметките й?

— Всички, с изключение на дребни къщни разходи.

— Колко сметки плащате на месец?

— Един момент — каза Ангър, завъртайки стола си към компютъра.

Той включи машината, изчака я да се приготви за работа, наведе се над клавиатурата и чукна един-два клавиша. Вдигна глава, погледна екрана, натрака още няколко команди и докато екранът се изпълваше с цифри, се облегна назад.

— Ето. Сметките от миналия месец възлизат на тридесет и две хиляди двеста петдесет и осем долара и тридесет и девет цента. От по-предния месец — малко над тридесет. Горе-долу стереотип.

Майло се изправи, мина зад бюрото и впери поглед в екрана. Ангър се опита да го прикрие с длан като ученик, предпазващ домашното си от преписване, но Майло вече надничаше през рамото му, преписваше всичко и той се отказа.

— Както сам можахте да видите — каза Ангър, — семейството живее сравнително просто. По-голямата част от бюджета отива за заплати на персонала, основна поддръжка на къщата, премии от застраховки.

— Никакви ипотеки?

— Никакви. Артър купи вилата на плажа срещу пари в брой и живя там, докато построи тази къща.

— А данъците?

— Те се плащат от отделна сметка. Ако настоявате, ще изкарам файла, но от него няма да научите нищо.

— Я да видим — отвърна Майло.

Ангър потърка челюстта си и натрака някаква команда. Компютърът закурка като празен стомах. Той отново потърка челюст и аз забелязах, че кожата по челюстната му кост е леко настръхнала. Банкерът се бе бръснал, преди да дойде.

— Ето — каза той, когато екранът светна в кехлибареножълто. — Миналогодишните федерални и щатски данъци възлизат на малко под един милион долара.

— Това означава, че остават от два и половина до четири милиона.

— Приблизително.

— Къде отиват те?

— Реинвестираме ги.

— В стока и облигации?

Ангър кимна.

— А госпожа Рамп не заделя ли малко пари в брой за себе си?

— Личната й листа е десет хиляди долара на месец.

— Личната й листа?

— Артър нареди нещата така.

— А позволено ли й е да вземе повече?

— Парите са нейни, господин Стърджис. Може да вземе колкото си иска.

— А прави ли го?

— Какво да прави?

— Взема ли повече от десет?

— Не.

— А разходите на Мелиса?

— Те се покриват от отделен фонд.

— Значи става въпрос за сто и двадесет хиляди на година. И от колко години е така?

— Откакто Артър почина.

Обадих се:

— Той е починал малко преди Мелиса да се роди. Това прави малко повече от осемнадесет години.

— Осемнайсет по дванайсет е… колко? — опита се Майло да пресметне наум. — Около двеста месеца.

— Двеста и шестнадесет — машинално го поправи Ангър.

— По десет хиляди долара на месец прави над два милиона долара. Ако госпожа Рамп ги е внесла в друга банка, лихвите биха могли да удвоят тази сума, нали?

— Няма причина да го прави — отвърна Ангър.

— Тогава къде са парите?

— Какво ви кара да си мислите, че са някъде, господин Стърджис? Ами вероятно ги е похарчила. За лични неща.

— Над два милиона за лични неща?

— Уверявам ви, господин Стърджис, че десет хиляди долара на месец за жена с нейното положение едва ли си струват труда да се говори за тях.

— Сигурно сте прав — отвърна Майло.

Ангър се усмихна.

— Лесно е да се стъписа човек пред всичките тези нули. Но, повярвайте ми, тези суми са незначителни и вървят много бързо. Имам клиенти, които харчат много повече само за едно-единствено кожено палто. А сега има ли още нещо, с което да ви помогна, господин Стърджис?

— Имат ли господин и госпожа Рамп някаква обща сметка?

— Не.

— Господин Рамп работи с вашата банка, нали?

— Да, но бих предпочел да се обърнете направо към него относно финансите му.

— Разбира се — каза Майло. — А сега да ми кажете номерата на кредитните карти.

Пръстите на Ангър затанцуваха по клавиатурата. Машината тихо бръмна. Блесна нов екран.

— Има три карти. Американ Експрес, Виза и Мастър Кард. — Той посочи с пръст. — Ето ги номерата. Под всяка от тях са посочени лимитът на кредита и общите суми на покупките за текущата финансова година.

— Това ли е всичко? — попита Майло, записвайки бързо.

— Да, това е всичко, господин Стърджис.

Майло записа.

— Между нас да си остане, кредитният й лимит е около петдесет хиляди на месец.

— Четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и пет.

— Почти нищо не е купувала с Американ Експрес. Всъщност и с останалите. Изглежда, не купува много.