Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Брей! — възкликнах аз и я потупах.

— Коледен подарък.

— От кого?

— От мен за мен — каза той, набирайки скорост. Поршето приглушено изръмжа като че ли в потвърждение на думите му. — Наистина не е зле да поспиш. Рамп вече изглежда като убит, а малката я държи само адреналинът. Рано или късно ще трябва да се върнеш и да си гледаш работата там.

— Не съм уморен — отвърнах.

Вратите към имението бяха отворени. Майло сви наляво по Съсекс Нол и след това отново вляво. Магазините по търговската улица бяха тъмни. Уличното осветление хвърляше матова светлина, която едва стигаше до затревената разделителна ивица.

— А да, ето го къде е. Всичко свети — посочи той към осветената едноетажна сграда от другата страна на улицата.

Бял варовик. Безукорно подстригана растителна ограда. Малка ливадка с пилон. Над вратата със златни букви — ПЪРВА ФИДУЦИАРНА БАНКА.

Майло спря пред банката. Отдясно имаше паркинг за двадесет коли, ограден от закачена на железни колчета верига. В единия край веригата бе свалена на земята. На първото място отляво бе спрян черен мерцедес. Докато двамата с Майло слизахме от поршето, вратата на черната кола се отвори.

Отвътре излезе мъж, затвори вратата и ни изчака с ръка на покрива.

Майло се приближи и каза:

— Аз съм Стърджис.

Мъжът дойде по-близо и светлината от лампата падна върху него. Бе облечен в сив габардинен костюм, бяла риза и жълта връзка на сини точки. Подходяща по цвят кърпичка в джобчето, черни обувки на краката. Набързо избрано среднощно облекло.

— Глен Ангър, господин Стърджис — представи се той. — Надявам се, че госпожа Рамп не е в опасност.

— Точно това се опитваме да разберем.

— Елате, моля — посочи той към вратата на банката. — Алармената система е изключена, но трябва да се справя с тия неща.

Той посочи резетата, наредени във формата на квадрат около дръжката на вратата. След това извади ключодържател с цяла топка ключове, избра един, мушна го в горната дясна дупка, завъртя и изчака да чуе щракането. Работеше бързо и обиграно. Заприлича ми на професионален касоразбивач.

Преди да пъхне четвъртия ключ, той се спря и огледа пустата улица. После нас.

Безразличният поглед, с който му отвърна Майло, не му каза нищо.

Ангър завъртя ключа, отвори вратата няколко сантиметра и се спря.

— Много съм загрижен за госпожа Рамп. Мелиса звучеше доста сериозно по телефона.

Майло кимна уклончиво.

Ангър продължи:

— Какво точно мислите, че мога да направя за вас?

После погледна към мен.

Майло каза:

— Това е Алекс Делауер. — Сякаш това уреждаше всичко. — Първото нещо, което можете да направите, е да ми дадете номерата на кредитните й карти и на сметките й. Второто — да ме ограмотите за общото й финансово състояние.

— Да ви ограмотя — каза Ангър все още с ръка върху дръжката на вратата.

— Да отговорите на някой и друг въпрос.

Ангър замърда челюсти напред-назад. Промушвайки ръка покрай касата на вратата, той напипа ключа и го щракна.

Вътре залата бе издържана в полирана череша, тъмносин мокет, месинг и таван, в чийто център се виждаше релеф на плешив орел. От едната страна имаше три гишета и една врата, на която пишеше „Сейфове“, а от другата — три бюра със столове зад тях. Всичко бе толкова тихо и пусто, че се почувствах като крадец.

Ангър тръгна напред и ни заведе пред една врата, на която пишеше: „У. ГЛЕН АНГЪР, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ПРЕЗИДЕНТ“.

На нея имаше само две резета.

Ангър ги отвори и каза:

— Заповядайте, влезте.

Кабинетът му бе малък, прохладен и миришеше като в нова кола. Бе обзаведен с ниско бюро — празно, с изключение на златна писалка, настолна лампа и два стола, тапицирани в кафяво, с ниска масичка между тях. От дясната страна на бюрото имаше компютър, поставен на стойка с колелца. Задната стена бе изпълнена със семейни снимки.

Ангър седна зад бюрото, оголи си китката с рязък жест и погледна часовника си. Двамата с Майло седнахме на кафявите столове.

— Вие сте частен детектив, така ли? — попита Ангър.

— Точно така.

— Какво точно искате да знаете?

Майло извади бележника си.

— Като начало, колко струва госпожа Рамп? Как се разпределят авоарите й? Има ли значителни тегления напоследък?

Веждите на Ангър се свиха.

— За какво ви е всичко това, господин Стърджис?

— Нает съм да намеря госпожа Рамп. А добрият ловец трябва да познава плячката си.

Ангър се намръщи.

Майло продължи:

— Нейните методи на работа с банката могат да ми подскажат нещо за намеренията й.