Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Отделни банкови сметки и отделни спални — казах аз.

— Каква интимност, а? Та той май изобщо не я познава. Питам се защо поначало се е оженил за нея, тук малката е права.

— Може да му е харесала мустака.

Той се усмихна тъжно и се запъти към вратата. Хвърлил поглед назад към стаята без прозорци, забеляза:

— Проектирана за максимум концентрация. Ако постоя още малко повече в нея, ще превъртя.

Сетих се за една друга стая без прозорци и казах:

— Тъкмо става въпрос за вътрешен дизайн, когато бях в клиниката на Габни, направи ми впечатление приликата между кабинета на Урсула Габни и хола на Джина горе. Абсолютно същият цвят, същият стил мебелировка. И единственото произведение на изкуството в кабинета на Урсула е една литография на Касът. Майка и дете.

— И какво означава това, докторе?

— Не съм сигурен точно какво означава, но ако литографията е подарък, то той е адски щедър. Последния път, когато проверих каталозите на търговете, литографиите на Касът вървяха на доста добра цена.

— Колко добра?

— От двайсет до шейсет бона за черно-бяла. А цветна още повече.

— А онази у докторката е цветна, така ли?

Кимнах.

— И много прилича на тази на Джина.

— Над шейсет бона, а? — замислено промълви той. — Как се гледа днес на терапевти, приемащи подаръци?

— Не е незаконно, но като цяло се смята за неетично… Може пък да придавам по-голямо значение на това. Или пък го виждам от обратната му страна. Пациентите също влияят на терапевтите си. Урсула може да си е купила Касът, защото е видяла литографията на Джина и я е харесала. С тия такси, които клиниката взема от клиентите си, спокойно може да си го позволи.

— Големи пари правят, а?

— Суперголеми. Когато и двамата Габни работят, вземат по петстотин долара на час от пациент. Той взема триста, а тя — двеста.

— А тя да е чувала нещо за равностойно заплащане за равностойна работа?

— Нейната работа май е по-равностойна, защото останах с впечатлението, че тя върши по-голямата част от терапията, докато той седи отзад и се прави на шеф.

Той цъкна с език.

— И за подшефска никак не е зле. Петстотин, а? — Той поклати глава. — Сладка работа. Хващаш някой богаташ с психически отклонения и си щракаш с пръсти.

Майло направи още една крачка и отново спря.

— Мислиш ли, че тая Урсула може да крие нещо?

— Какво да крие?

— Ами това, че знае нещо за цялата тази работа. Ако са толкова близки, колкото предполагаш, Джина може да я е посветила в плановете си за голямото бягство. А може би Урсула е сметнала, че това бягство е добро за нея — от терапевтична гледна точка. По дяволите, тя може дори да е планирала всичко това. В края на краищата Джина е изчезнала на път за клиниката.

— Всичко е възможно — отвърнах. — Но се съмнявам. Тя изглеждаше истински разтревожена от изчезването й.

— А мъжът й?

— Говореше, каквото се говори в такива случаи, но не изглеждаше кой знае колко шокиран. Твърди, че избягвал да се безпокои. Сам тренирал психиката си срещу това.

— Доктор се лекува сам, а? А не би ли могло да се окаже, че е по-лош актьор от жена си?

— Искаш да кажеш и тримата да са в кюпа? — попитах го. — Мислех, че не обичаш големи конспирации.

— Обичам това, което се връзва. Не че нещо засега се връзва. Просто на този етап обмисляме всяка възможност.

— В групата на Джина има още две жени — продължих аз. — Ако наистина е имала намерение да бяга, може да е споделила това с някоя от тях. Когато предложих на Урсула да се видя с тях и да ги питам, тя зае доста твърда отбранителна позиция и ми каза, че Джина не общувала с тях извън клиниката, така че не можели да ми бъдат от полза. Ако наистина крие нещо, то го е заключила с девет ключа.

Той се подсмихна леко.

— С девет ключа, а? Мислех, че на това вашего брата му вика анонимност на пациента.

Усетих как се изчервявам.

Майло ме потупа по рамото.

— Хайде, хайде, какво толкова има двама приятели да си кажат по някоя и друга истина в очите. Което ми напомня, че трябва да отида и да я кажа и на моите клиенти.

Намерихме Рамп да седи и да пие в стаята с боядисания гредоред. Завесите бяха дръпнати върху френските прозорци и той гледаше в пространството с полузатворени очи. Лицето му бе станало леко червендалесто, а яката на ризата му бе влажна около ръба. Когато влязохме, той каза с приятелски глас:

— Господа.

Майло го помоли да извика Мелиса и той звънна в стаята й по вътрешната връзка. Когато тя не отговори, той опита още няколко стаи и накрая безпомощно вдигна рамене.