Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Може би Джина се е чувствала по същия начин?

— Какво искаш да кажеш?

— Видя колко малко дрехи има. Видя и холчето й. Как го е реконструирала. Поръчвайки по каталог. Може би просто е искала да се махне.

— Или пък е страдала от снобизъм в обратна посока, Алекс. Все едно да притежаваш скъпи предмети на изкуството и да ги държиш на тавана.

Наканих се да му кажа за Касът в кабинета на Урсула Кънингам-Габни, но Мелиса се завърна, носейки две чаши. По петите й вървяха Мадлен и две ниски, набити испанки на около тридесетина години, които се подредиха до рамото на Мадлен. Едната бе с дълга коса, сплетена на плитка, а другата с къса прическа. Ако си бяха свалили белите униформи за вечерта, сега си ги бяха облекли отново. И отново се бяха гримирали. Изглеждаха крайно напрегнати, като пътници, готвещи се да минат през митницата на неприятелски настроена страна.

— Това е детектив Стърджис — каза Мелиса, подавайки ни напитките. — Той е тук, за да разбере какво се е случило с майка. Детектив, запознайте се с Мадлен дьо Кьор, Лупе Ортега и Ребека Малдонадо.

— Дами — каза Майло.

Мадлен скръсти ръце пред пазвата си и кимна. Другите две само гледаха, без да помръднат.

Мелиса продължи:

— Чакаме Сабино, градинаря. Той живее в Пасадина. Би трябвало скоро да дойде. — Тя се обърна към нас: — Те чакаха в стаите си. Помислих си, че няма да е зле да ги доведа, за да започнете веднага. Вече ги питах…

Звънецът от вратата я прекъсна.

— Само секунда — каза тя и тичешком се спусна по стълбите.

Преди обаче да стигне до вратата, тя се отвори и влезе Рамп. След него пристъпи Сабино, а веднага след това влязоха и петимата му синове. И шестимата бяха облечени в спортни ризи с къс ръкав и дълги панталони. Подредиха се в редица като на парад и се заоглеждаха, смаяни от големината на къщата. Запитах се дали през всичките тези години някой от тях е влизал въобще вътре.

Всички се събрахме в предната стая. Майло — прав, с бележник и химикалка в ръка, останалите — насядали в крайчеца на столовете.

Деветте изминали години бяха превърнали Сабино в немощен старец — беловлас, сгърбен, с отпусната челюст и тремор на ръцете. Изглеждаше ужасно крехък за каквото и да било физическо усилие. Синовете му, превърнати от момчета в мъже за същото време, го бяха наобиколили като стълбове, набити около някое престаряло дърво, предпазвайки го от рухване.

Майло задаваше въпросите си, молеше всеки да прерови паметта си много внимателно. Жените му отговаряха с влажни очи, а мъжете — с блеснали погледи.

Единственото ново нещо тук бе, че откри свидетел на тръгването на Джина. Двама от синовете на Ернандес работели в градината, когато Джина Рамп минала с колата си край тях. Единият, Гилермо, работел точно до алеята — подкастрял някакво дърво — и я видял да минава покрай него. Видял я много ясно, защото стоял от дясната страна на алеята, а лимузината била с десен волан. Огледалното стъкло на шофьора било свалено до долу.

Сеньората не се усмихвала, нито се мръщела — просто гледала сериозно напред.

С двете ръце на волана.

Карала съвсем бавно.

Не го забелязала, не му кимнала.

Това било малко необичайно — сеньората винаги се държала много приятелски. Но не, не изглеждала нито уплашена, нито разстроена. Нито пък ядосана. Нещо друго — той се помъчи да намери точната дума на английски и се посъветва с брат си. Ернандес старши гледаше право пред себе си и сякаш бе някъде много далеч от разговора.

Замислена, каза Гилермо. Изглеждаше като че ли замислена за нещо си.

— Да имате представа за какво?

Гилермо поклати глава.

Майло зададе въпроса към всички.

Празни погледи.

Едната испанка отново заплака.

Мадлен я смушка и пак насочи поглед напред.

Майло запита французойката дали има нещо да добави.

Тя отвърна, че мадам била много добър човек.

Non. 16 16 Не (фр.). — Б.пр. Няма представа къде е отишла мадам.

Non, мадам не взела нищо със себе си освен чантичката. Черната си кожена чантичка. Единствената, която имала. Мадам не обичала да има много неща, но това, което имала, било от най-доброто. Мадам била… très classique 17 17 Много изискана (фр.). — Б.пр. .

Отново сълзи от Лупе и Ребека.

Кланът Ернандес се размърда по столовете си.

Обезкуражени погледи от тяхна страна. Рамп гледаше съсредоточено кокалчетата си. Дори на Мелиса сякаш цялата борбеност бе изсмукана.

Майло продължи сондажите си по-настоятелно. С методичност, каквато не бях виждал.