Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Леглото бе покрито с плик от кремав сатен. Към главата бродираните възглавнички се застъпваха една друга като паднали плочки на домино. В края на спалнята, към краката, се виждаше безупречно сгънат пеньоар. Цялото легло бе повдигнато на нещо като подиум, което му придаваше още по-голяма височина. Страничните колонки на балдахина почти достигаха тавана.

Майло щракна електрическия ключ и заля стаята с ослепителна светлина от полилея. Наведе се, надникна под леглото, после се изправи и каза:

— Отдолу можеш да ближеш. Кога е подреждана стаята?

— Вероятно тази сутрин. Обикновено майка върши това сама. Не да работи с прахосмукачката или други такива неща, изискващи усилие. Но й харесва да си оправя леглото сама. Много е подредена.

Проследих погледа му към нощните шкафчета. И на двете имаше по един телефон от слонова кост в стил псевдоретро. На лявото — ваза с червена роза. До нея — книга с твърди корици.

Всички завеси бяха дръпнати. Майло се приближи до един от прозорците, дръпна завесите и вдигна рамката. Вътре нахлу чист въздух. Подаде глава навън. След като погледа малко, той се върна, отиде от лявата страна на леглото, взе книгата и я отвори. Прелисти няколко страници, обърна я надолу и я тръсна няколко пъти. Нищо не изпадна. Той я остави и се огледа.

Приближих се и погледнах заглавието. „Патагония експрес“ от Пол Терокс.

Мелиса се обади:

— Това е пътепис.

Майло не отговори и продължи да се оглежда.

Стената срещу леглото бе заета от триметрова орехова секция и широк резбован дрешник с инкрустирани по него цветя. Върху него имаше мраморен часовник и шишета с най-различни парфюми. Майло отвори най-горната вратичка на секцията. Вътре бе сложен цветен телевизор „Сони“ с 19-инчов екран, който бе поне на десет години. Върху телевизора — телевизионен справочник. Майло го отвори и го разлисти. Долният рафт бе празен.

— Няма ли видео? — попита той.

— Тя не обича много да гледа филми.

Той отиде към дрешника, дръпна няколко чекмеджета и прокара длани през пластовете сатен и коприна.

Мелиса го погледа известно време, после попита:

— Какво точно търсите?

— Къде държи останалата част от дрехите си?

— Ето там.

Тя посочи към резбованите летящи врати в лявата страна на стаята.

Майло безцеремонно ги бутна.

От другата страна имаше късо коридорче с още три врати. От първата се влизаше в баня, облицована със зелен мрамор, с матирани в цвят на шампанско огледала, вана джакузи, вградена в пода и достатъчно голяма за съвместно семейно къпане, златни кранове, биде и тоалетна чиния от зелен мрамор. Аптечката бе скрита зад поредното огледало. Майло я отвори и надникна вътре. Аспирин, паста за зъби, шампоан, няколко гилзи червило, две-три бурканчета с крем. Бе полупразна.

— Можете ли да прецените дали е взела нещо със себе си?

Мелиса поклати глава.

— Това е всичко, което има. Не употребява много козметика.

През втората врата се влизаше в голямо колкото нормална стая гардеробно помещение, в средата на което имаше тоалетна масичка, подредена с хирургическа точност. Две стени в кедрова ламперия със закачалки. Дрехи, подредени по функционалност, но нямаше какво толкова да се подрежда. Повечето бяха рокли в убити цветове. Някои от тях официални. Няколко кожени палта в дъното, все още с етикетите по тях. Десетина чифта обувки, три от които маратонки. Колекция пуловери, прилежно сгънати на рафта до задната стена. Бе запълнена едва четвърт от пространството.

Майло се позабави малко повече, бъркайки из джобове, клякайки и оглеждайки пода под облеклата. Нищо не намери и отвори третата врата.

Комбинация от библиотека и зала за упражнения. От пода до тавана стените бяха покрити от дъбови лавици, а подът бе от лакиран буков паркет. Предната половина бе постлана с гумени стелки, сложени плътно една до друга. Стационарен велосипед, гребна машина и стойка за щанги. Две неотворени бутилки минерална вода върху малък хладилник до стойката. Майло го отвори. Празен.

Той отиде към лавиците с книги и прокара ръка по тях. Аз зачетох заглавията.

Още Терокс. Джан Морис. Брус Чатуин.

Атласи. Фотоалбуми с пейзажи. Антологии на пътеписната литература от викториански времена до наши дни. Седемдесет години „Нешънъл Джиографик“ в кафява подвързия. И още десетки списания за природа, спорт и пътешествия.

За първи път, откакто бе пристигнал в къщата, Майло доби угрижен вид. Но само за момент. Той прегледа набързо останалата част от библиотеката и каза: