Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Намерения в какъв смисъл?

— Ами например необичайно големи изтеглени суми биха ми подсказали, че тя се кани да отпътува нанякъде.

Ангър кимна няколко пъти бързо.

— Разбирам. Е, само че в случая не е така. А колко струва? Това пък какво ще ви подскаже?

— Трябва да знам с какво разполага.

— Защо?

— За да разбера колко време може да се крие, ако изчезването й е доброволно.

— Да не би да предполагате…

— И кой трябва да наследи всичко, ако не е.

Челюстта на Ангър отново замърда напред-назад.

— Звучи ми доста зловещо.

— А всъщност не е. Просто трябва да си определя параметрите.

— Разбирам. А какво наистина мислите, че й се е случило, господин Стърджис?

— Нямам достатъчно информация, за да мисля каквото и да било. Затова съм тук. Така че защо не се захванем за работа?

Ангър завъртя стола си на една страна, после бавно го върна.

— Проблемът е там, че банката трябва да поддържа известни граници…

— Знам какво трябва да поддържа банката, господин Ангър, и съм сигурен, че го правите добре. Но в момента имаме дама, която е изчезнала, и семейството й иска да бъде намерена по възможно най-бързия начин. Затова нека започваме.

Ангър не помръдна. Но по изражението на лицето си приличаше на човек, който си е притиснал пръста с вратата и се мъчи да го извади.

— Кой точно ви е клиент, господин Стърджис?

— И господин Рамп, и госпожица Дикинсън.

— Дон нищо не ми е казвал.

— Той е малко шокиран сега и се опитва да поспи и да си почине, но можете да му се обадите.

— Шокиран ли? — попита Ангър.

— Да. Притеснява се за жена си. Колкото повече време я няма, толкова повече време трае шокът. С малко късмет всичко това ще свърши и тогава семейството ще бъде много благодарно на всички, които са му помогнали в нужда. Хората са склонни да си спомнят такива неща.

— Да, разбира се. Но именно това е част от дилемата ми. Всичко това ще свърши, само че финансите на госпожа Рамп вече ще са станали достояние, и то без ничие разрешение. Защото само госпожа Рамп има законно право да издава разрешение за такава информация.

— Прав сте — каза Майло. — Ако искате, можем да си отидем и да отбележим факта, че сте отказали да сътрудничите.

— Не — отвърна Ангър. — Не е необходимо. Мелиса е вече пълнолетна, макар и съвсем отскоро. В светлината на… ситуацията предполагам, че може да взема семейни решения в отсъствието на майка й.

— Каква ситуация имате предвид?

— Тя е единствена наследница на майка си.

— Рамп нищо ли няма да вземе?

— Само една малка сума.

— Колко малка?

— Петдесет хиляди долара. Позволете ми да уточня, че такива са фактите, както аз ги знам до този момент. Адвокати на семейството са Рестинг, Даус и Коснър. Те може да са написали нещо ново, макар че се съмнявам. Обикновено ме държат в течение на всякакви промени, ние водим счетоводството на семейството и получаваме копия от всички документи.

— Кажете ми още веднъж имената на тези адвокати — каза Майло с увиснала над бележника химикалка.

— Рестинг. Даус. И Коснър. Това е една стара фирма. Прачичото на Джим Даус е бил Дж. Хърмън Даус, съдия от калифорнийския Върховен съд.

— А кой е личният адвокат на госпожа Рамп?

— Джим младши, синът на Джим Даус. Джеймс Медисън Даус младши.

Майло го записа.

— Телефонният му номер да ви е подръка?

Ангър му продиктува седем цифри.

— Добре — каза Майло. — Петдесетте хиляди, дето отиват при Рамп… това резултат от предбрачен договор ли е?

Ангър кимна.

— В договора е посочено — доколкото мога да си спомня — че Дон няма да предявява иск към нито една част от имуществото на Джина, с изключение изплащането на еднократна сума от петдесет хиляди долара. Много простичко и кратко, всъщност най-краткият договор, който съм виждал.

— Чия идея бе това?

— На Артър Дикинсън, първия мъж на Джина.

— Глас от гроба, а?

Ангър се размърда на стола си и неприязнено изгледа Майло.

— Артър искаше да се погрижи за Джина добре. Съвсем ясно си даваше сметка за разликата във възрастта им. И за крехкостта й. В завещанието си той изрично подчерта, че никой евентуален по-късен съпруг няма да има право на наследство.

— А това законно ли е?

— За това ще трябва да се консултирате с някой адвокат, господин Стърджис. Мога да ви кажа само, че Дон не прояви никакво желание да го оспорва. Нито като се женеха, нито по-късно. Присъствах на подписването на договора. Лично го подписах като свидетел. Дон изобщо не възрази. Нещо повече — той беше ентусиазиран дори. Изяви готовността си да отменим дори и петдесетте хиляди. Именно Джина настоя да се придържаме към завещанието на Артър.