Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Защо?

— Ами защото човекът й е съпруг.

— Тогава защо не се е опитала да му даде повече?

— Не знам, господин Стърджис. Ще трябва да попитате… — Самодоволна усмивка. — Е, мога само да се досещам, но ми се стори, че тя е малко смутена. Това стана една седмица, преди да сключат брак. Повечето хора не обичат да се занимават с финансови въпроси в такъв момент. Дон я увери, че това не го интересува.

— Значи не се е оженил за парите й?

Ангър го погледна студено.

— Явно не, господин Стърджис.

— А да имате някаква представа защо се е оженил за нея?

— Предполагам, че я е обичал, господин Стърджис.

— Щастливи ли са заедно? Доколкото знаете, разбира се.

Ангър се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Вие собствения си клиент ли проучвате, господин Стърджис?

— Опитвам се да нарисувам картината.

— Никога не съм бил силен в изкуството, господин Стърджис.

Майло се усмихна и записа нещо.

— Добре, да се върнем към основното. Мелиса е единствен наследник.

— Точно така.

— А кой ще бъде наследник, ако Мелиса умре?

— Мисля, че майка й, но тук вече излизаме от сферата на познанията ми.

— Добре, тогава да се върнем обратно в нея. Какво е наследството? За колко голямо имущество става въпрос?

Ангър се поколеба. Банкерски превземки.

— Около четиридесет милиона. Всичко е вложено в силно консервативни инвестиции.

— Като например?

— Освободени от данъци щатски облигации на щата Калифорния, котиращи се двойно „А“ и нагоре, суровинна стока и корпоративни облигации, съкровищни бонове, холдинги във вторичния и третичния ипотечен пазар. Нищо спекулативно.

— Колко годишен доход получава тя от всичко това?

— От три и половина до пет милиона, в зависимост от котировките.

— И всичко това лихви?

Ангър кимна. Ставаше въпрос за цифри и това го бе накарало да се наведе напред и да се поотпусне.

— Няма никакви други постъпления. Артър беше архитект и по-рано работеше, но по-голямата част от насъбраното бе от хонорарите за „Подпората на Дикинсън“ — това е някакво съоръжение, което той открил, нещо във връзка със строителството. Той продаде правата върху това откритие малко преди да умре и добре направи, защото излязоха още по-добри технологии.

— Защо ги е продал?

— Ами той просто се оттегли, искаше да посвети цялото си време на Джина и нейния проблем. Знаете, че тя бе нападната, нали?

Майло кимна.

— Да имате някаква представа защо е била нападната?

Това стресна Ангър.

— Когато това се случи, бях в колежа и аз го научих от вестниците.

— Това не дава отговор на въпроса ми.

— А какъв точно беше въпросът ви? — попита Ангър.

— Мотив на нападението.

— Нямам представа.

— Да сте чували някои местни варианти?

— С клюки не се занимавам.

— Сигурен съм, че не се занимавате, господин Ангър, но ако се занимавахте, има ли нещо, което бихте чули?

— Господин Стърджис — каза Ангър, — трябва да имате предвид, че Джина не се е появявала много дълго време. Тя не може да бъде обект на местните клюки.

— А по време на нападението? Или малко след това, когато се е преместила в Сан Лабрадор? Да е имало клюки тогава?

— Доколкото си спомням — отвърна Ангър, — всеобщото мнение беше, че той е бил луд. Оня маниак, дето го е направил. На луд човек трябва ли му мотив?

— Сигурно не. — Майло прегледа бележките си. — А онези силно консервативни инвестиции? И те ли са по идея на Дикинсън?

— Абсолютно. Правилата на инвестиране са ясно посочени в завещанието му. Артър беше много предпазлив човек и колекционирането на произведения на изкуството беше единствената му екстравагантност. Иначе, ако можеше, щеше да си купува дрехите от конфекцията.

Майло продължи:

— Мислите, че е бил твърде консервативен ли?

— Ние не мислим, а изпълняваме — отвърна Ангър. — Но това, което бе събрал от „Подпората“, би могъл да го инвестира в недвижими имоти и да го умножи в едно наистина голямо имущество — двеста-триста милиона долара. Но той наблегна на сигурност, никакви рискове и ние правехме това, което ни се казва. Продължаваме да го правим.

— Вие сте били негов банкер от самото начало?

— Била е Първа фидуциарна. Баща ми е основал банката. Той е работел с Артър.

Лицето на Ангър се бе набръчкало. Споделяше тайните с неохота.

Никакви портрети на основателя в кабинета. Нито пък вън в главната зала.

Никакви портрети на Артър Дикинсън в къщата, която бе построил. Запитах се защо.