Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Исусе! — изръмжа Рамп. Той дръпна слушалката от ръката й и яростно бучейки с пръсти, набра номера. — Клиф? Обажда се Дон Рамп. Мелиса каза, че… Разбирам това, Клиф… Знам каква е. Обаче няма… Добре. Знам, че се стараеш… Да, да. Просто ми кажи какво е станало… Аха… Аха… Но откъде сте толкова сигурни, Клиф? Тук не става въпрос за някой проклет светец, Клиф… Аха… Да… Да, но… И толкова ли нямаше начин… Окей. Ами ако… Добре. Благодаря, че се обади, Клиф. Ако има нещо ново, пак се обади.

Рамп затвори и каза:

— Извинява се, че ти е затворил. Каза, че с всички сили се опитва да намери майка ти, а ти продължаваш да… го наричаш с обидни думи.

Мелиса го гледаше със замъглен поглед.

— Те са го хванали и са го пуснали.

Той сложи ръка на рамото й и тя не се възпротиви. Изглеждаше като изпаднала в транс. Предадена. Виждал съм повече живот във восъчни кукли.

— Очевидно — каза Рамп — той е успял да докаже къде е бил през всяка минута от деня и те не са имали основание за задържане. Трябвало е да го пуснат, Мелис. Съвсем законно.

— Тъпанарите му с тъпанари — каза тя с нисък глас. — Проклети тъпанари ! Какво значение има къде е бил цял ден? Той не върши нещата сам, той наема други да ги свършат. — Повишавайки глас до вик: — Той наема други ! Така че какво значение има къде е бил?

Тръгнах към нея. Тя се оттегли в един от ъглите и се обърна с лице към стената. И остана там като наказано дете, хлипайки.

Рамп гледаше с тъга в погледа.

И двамата знаехме, че един баща сега би бил много на място. Никой от двама ни обаче не би могъл да запълни празнината.

Най-сетне тя спря да плаче. Но си остана с лице към стената.

— Никой от нас няма доверие в Чикъринг. Може би не е зле да се обадим на някой частен детектив — предложих.

— Вашият приятел! — реагира веднага Мелиса.

Рамп й хвърли поглед, изпълнен с любопитство.

Тя ме погледна и каза:

— Кажете му.

— Вчера двамата с Мелиса обсъдихме възможността да проследим Маклоски. Един мой приятел работи в лосанджелиското полицейско управление и в момента е в отпуск. Много компетентен, с много опит. Той се съгласи да го направи. И вероятно ще се съгласи да разследва и изчезването на жена ви. Ако пък тя се върне, вие пак можете да искате да разследва Маклоски. Но, разбира се, вашите адвокати може да поискат да работят с някой друг…

— Не — каза Мелиса. — Аз искам вашия приятел и точка.

Рамп погледна към нея, после към мен.

— Нямам представа кого използват адвокатите. Никога не ми се е налагало. Вашият приятел добър ли е наистина?

Мелиса каза:

— Вече казах, че е. Аз плащам и искам него.

— Няма нужда, Мелиса. Аз ще платя.

— Не, аз ще платя. Тя е моя майка и толкова.

Рамп въздъхна.

— Ще поговорим по-късно за това. А междувременно, доктор Делауер, бихте ли били любезен да се обадите на вашия приятел?

Телефонът отново иззвъня. И двамата рязко врътнаха глави към него.

Този път Рамп беше по-бърз.

— Да? О, здравейте, докторе… Не, съжалявам. Няма я… Да, разбирам…

Мелиса каза:

— Оная. Ако се бе обадила по-рано, щяхме да започнем да търсим по-рано.

Рамп притисна ухото си с длан.

— Извинете, докторе, не можах да ви чуя… О, много любезно от ваша страна. Но не виждам причина… Почакайте малко.

Прикривайки този път слушалката, той се обърна към мен.

— Доктор Кънингам-Габни иска да знае дали не би трябвало да дойде. Да има някаква причина, поради която трябва да го направи?

— Разполага ли с… клинична информация за госпожа Рамп, която би ни подсказала къде да я търсим?

— Ето, говорете — подаде ми той слушалката.

Поех я и казах:

— Доктор Кънингам-Габни, обажда се Алекс Делауер.

— Доктор Делауер. — Добре модулираният глас бе позагубил малко от мелодичността си. — Много съм разтревожена от днешните събития. Дали Мелиса и майка й не са се карали, преди тя да изчезне?

— Какво ви кара да питате?

— Тази сутрин Джина ми се обади и ми довери, че имало някаква неприятна случка. Мелиса не се прибрала цяла нощ и била с някакво момче.

Внимавайки да не поглеждам към Мелиса, казах:

— Това е горе-долу така, докторе, но се съмнявам да е причинен фактор.

— Така ли? Всеки необичаен стрес би могъл да предизвика Джина Рамп да се държи непредсказуемо.

Мелиса бе вперила поглед право в мен.

Казах:

— Защо двамата с вас не седнем да побеседваме? Да обсъдим всеки клиничен фактор, който евентуално би хвърлил светлина върху случилото се.

Пауза.