Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Съжалявам за притеснението, сър. — В гласа му нямаше и грам съжаление.

— Вие просто изпълнявате заповеди, а?

— Да, сър.

Разположените между дърветата прожектори и лампи създаваха нощен пейзаж, на който от Дисниленд много биха се зарадвали. Пред къщата бе паркиран огромен буик. Със заден прожектор и цяла гора от антени.

Рамп отвори вратата, облечен в син блейзър, сиви панталони и синя риза със съвършено изгладена яка. Въпреки доброто облекло изглеждаше уморен.

— Докторе.

Без ръкостискане този път. Той тръгна бързо пред мен, оставяйки ме аз да затворя вратата.

Пристъпих в антрето. Пред зелената стълба бе застанал още един мъж и разглеждаше перилата. Приближих се и той вдигна поглед. Измери ме от горе до долу.

Малко над шестдесетте, малко под метър и осемдесет, опънато напред шкембе, рядка посивяла коса, месести черти, изпълващи широко лице с цвят на недопечен сладкиш. Бе облечен в сив костюм, кремава риза и връзка на черни и сиви ивици. Значка с американското знаме на ревера. Пейджър на колана. На краката — обувки някъде около четиридесет и пети номер.

Продължи да ме оглежда.

Рамп се обади:

— Докторе, това е нашият началник на полицията Клифтън Чикъринг. Началник, доктор Делауер, психиатърът на Мелиса.

Първият поглед на Чикъринг ми подсказа, че са говорили вече за мен. Вторият ми подсказа какво му е мнението за психиатрите. Дойде ми наум, че ако му кажа, че съм психолог, това не би променило нещата кой знае колко, но въпреки това му го казах.

Той каза:

— Докторе.

Двамата с Рамп се спогледаха. Полицаят му кимна. Рамп гневно ме изгледа.

— Защо, по дяволите — каза той, — не ни казахте, че онова копеле се е върнало?

— Маклоски?

— Да знаете някое друго копеле, което иска да направи нещо на жена ми?

— Мелиса ми каза за него съвсем поверително. Трябваше да уважа желанието й.

— О, боже!

Рамп ми обърна гръб и започна да крачи из антрето.

Чикъринг се намеси:

— А да посочите някаква причина защо момичето е искало да бъде поверително?

— Защо не попитате нея?

— Попитах я. Тя отговори, че не искала да безпокои майка си.

— Значи знаете отговора.

Чикъринг изхъмка и ми хвърли поглед, който заместник-директорите в училище пазят за непослушните тийнейджъри.

— Би могла да каже на мен — каза Рамп, заковавайки се на място. — Ако знаех, можех да се погрижа за нея, за бога.

Казах:

— Има ли някакво доказателство, че Маклоски е замесен в изчезването?

— Исусе Христе! — възкликна Рамп. — Той е тук, нея я няма! Какво още искате?

— Но той е в града от шест месеца.

— За първи път тя излиза сама. Значи той се е въртял наоколо и я е чакал.

Аз се обърнах към Чикъринг:

— От това, което видях досега, началник, здраво държите юздите тук. Какъв е шансът на Маклоски да се върти наоколо из квартала шест месеца и да остане незабелязан?

Чикъринг отвърна:

— Равен на нула. — После към Рамп: — Прав е, Дон. Ако той стои зад това нещо, скоро ще разберем.

— Откъде тази увереност, Клиф? — попита Рамп. — Та вие още не сте го намерили!

Чикъринг се намръщи.

— Имаме адреса му, описанието и всичко необходимо. Следим го. Появи ли се, ще го лапнем по-бързо от безплатна пуйка на 4 юли.

— А откъде знаеш, че ще се появи? Ами ако в момента е някъде с…

— Дон — прекъсна го Чикъринг. — Разби…

— Аз пък нищо не разбирам! — викна Рамп. — Как може наблюдението на адреса му да промени нещо, когато него отдавна вече го няма там!

— Такова е престъпното съзнание — отвърна Чикъринг. — Проявява склонност към връщане на местопрестъплението.

Рамп изпъшка отвратен и продължи да крачи.

Чикъринг побледня с един тон.

— Работим заедно с полицейските управления на Лос Анджелис, Пасадина, Глендейл и с шерифите, Дон. Всички компютри работят по това. Номерата на ролса оглавяват списъците им. Няма кола, регистрирана на негово име, но всички черни списъци внимателно се проверяват.

— И колко коли има в тези черни списъци? Десет хиляди?

— Всички търсят, Дон. И то сериозно. Не може да е стигнал далеч.

Рамп не му обръщаше внимание и продължаваше да крачи нервно из антрето.

Чикъринг се обърна към мен:

— Не сте сторили хубаво, като сте запазили тайната, докторе.

— Е, това поне е вярно — промърмори Рамп, без да се обръща.

Отвърнах:

— Разбирам как се чувствате, но нямах друг избор. Мелиса е вече законно пълнолетна.

Рамп се намеси:

— Значи това, което сте направили, е законно, а? Ще видим тази работа.