Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Ти ме шашна.

— Не се шашвай. Такъв случай просто не се забравя. Спомням си дори, че ни показваха снимки на лицето й. Преди, по време и след хирургическата намеса. Понесла е цял тон операции. Непрекъснато се питах как може да причиниш такова нещо на друг човек. Сега естествено знам, че може, но тогава бяха годините ми на блажено неведение. Както и да е, колкото до мотива пари, оказа се, че провалът на фирмата му няма нищо общо с нея. Маклоски се е плъзгал по наклонената плоскост поради пиячката и дрогата и по време на разпитите той самият изяснил това. Непрекъснато говорел на следователите как си прецакал живота, молел ги да го оставят на страданията му, такива неща. Искал на всички да стане ясно, че нападението няма нищо общо с бизнеса му.

— А с какво?

— Точно това е голямата въпросителна. През цялото време не е искал да каже, независимо от това колко и как са го притискали. Оглушавал и онемявал всеки път, когато станело въпрос за мотив. Гледал да го обърне все на психопатна вълна, но никой не откри да е бил криминално проявен на психическа основа преди това и да го избива на насилие. Е, вярно, бил е пълен задник, обичал да се мотае в компанията на гангстери. Обаче това е било само поза, всеки, който го познава, казвал, че е един малък фукльо.

— Малките фукльовци също хапят.

— Или пък ги избират на отговорни постове. Така че наистина е могъл да се преструва. Може и да е бил садист и да го е криел така, че никой да не разбере. Та Савидж наблегна на това — че тук има нещо психологическо, нещо даже може да е превъртял. Случаят се задънил в неговата улица, а той се гордеел като най-добър в разпита. Завърши лекцията си с това, че всъщност мотивът на Маклоски нямал никакво значение. Важното било, че задникът бил бутнат зад решетките за дълго време, и именно това била нашата работа — бутни ги зад решетките, пък нека психарите се оправят по-нататък.

Казах:

— Да, но дългото време свърши.

— Колко време е бил вътре?

— Тринадесет години от двадесет и три годишна присъда. Пуснат предсрочно за добро поведение. В изпитателен срок за шест години.

— Обикновено изпитателният срок е ограничен до три години. Той трябва да е направил някаква сделка. — Майло изхъмка. — Изгори нечие лице, изнасили бебе или там каквото и да е, после редовно посещавай изправителните часове, гледай да не те хванат в крачка и си вън за половината време. — Той млъкна и помълча малко. После продължи: — Тринадесет, а? Бая време е минало. И сега, казваш, се е върнал в града, така ли?

Кимнах.

— По-голямата част от изпитателния срок го е прекарал в Ню Мексико и Аризона. Работел в някакъв резерват с индианците.

— Стар като света трик да се правиш на божа кравичка.

— Шест години е твърде дълъг срок да се правиш на божа кравичка.

— Да, но кой може да каже как се е държал през това време? Кой знае колко индианци са заплатили с живота си… Какво друго знаеш за него?

— Само това, че изпитателният срок му е свършил и че сега е свободен, че наблюдаващият го служител се казва Бейлис и че е пред пенсиониране или вече се е пенсионирал.

— Твоята осемнадесетгодишна май доста я бива в тая работа.

— Всичко това го е научила от един от прислугата. Супериконом, на име Дъчи. През цялото време е държал Маклоски под наблюдение. Много се грижеше за семейството. Обаче умря.

— Ах, и остави бедните богаташи сами да се грижат за себе си. Маклоски опитвал ли се е да се свърже със семейството?

— Не. Доколкото знам, жертвата и съпругът й дори не знаят, че оня се е върнал. Мелиса, момичето, знае и това много я плаши.

— И с основание — отвърна Майло.

— Значи смяташ, че Маклоски е опасен?

— Кой знае. От една страна, разполагаме с факта, че той е навън отпреди шест години, но не е предприел нищо, от друга — че е напуснал индианците и се е върнал в града. Може би има някаква причина за връщането. Може да няма. Заключението е, че не е зле да се разбере защо. Или поне да се опита.

— Ерго…

— Да, да, ерго. Време е да наострим уши. Добре, ако иска да го направя, ще го направя.

— Благодаря ти, Майло.

— Да, да. Номерът е там, Алекс, че дори и да има солидна причина за връщане тук, аз пак щях да се притеснявам.

— И защо?

— Заради онова нещо — мотива. Заради факта, че никой не знае защо, по дяволите, го е направил. Но може би тринадесетте години затвор са поотворили малко съзнанието му и той го е издрънкал на някой съкилийник. Или пък го е казал на някого от затворническите ти колеги психари. Но ако не е, значи е потаен гадняр. Mucho patient 8 8 Много търпелив (исп.). — Б.пр. . И именно това ме кара да се стягам. Ако бях един обикновен човек, щях да съм даже много уплашен.