Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Какво значи междувременно?

— Ами толкова, колкото е необходимо, за да свикне с мисълта, че трябва да замине. От това, което съм виждал преди девет години, тя е доста добра с крачките напред.

Тя не каза нищо и погледна триметровия старинен часовник, облицован с черупки от костенурки.

Казах:

— Може би просто са излезли да се повозят малко.

— Ноел още не си е свършил работата — отвърна тя, като че ли това обясняваше всичко.

Тя се изправи, разходи се из стаята, после отиде до прозореца и известно време гледа навън. След това се извърна и отново погледна часовника.

— Надявам се, че скоро ще се върнат.

Не се върнаха.

Мина половин час — тридесет дълги минути, изпълнени с учтиви фрази и кратък курс по фламандско изкуство, изнесен ми без никакъв ентусиазъм от домакинята. И накрая, когато вече не остана нищо за казване, тя се изправи и каза:

— Може би наистина са излезли само да се повозят. Но няма смисъл да висите тук и да чакате. Съжалявам, че само ви загубихме времето.

Измъквайки се с усилие от възглавниците, аз я последвах през още един лабиринт от старинни мебели, който свърши на предната врата.

Тя отвори едното крило и попита:

— Когато се върне, трябва ли веднага да подновя разговора?

— Не, аз не бих бързал. Нека поведението й да ви подскаже. Когато тя е готова за разговор, вие ще разберете. Ако искате да присъствам и на следващия разговор и това устройва и Мелиса, мога да присъствам. Но тя може да ми се сърди. Да чувства, че съм я предал.

— Съжалявам — отвърна тя. — Не исках да ви развалям отношенията.

— Това е поправимо — казах. — Тук са важни вашите отношения.

Тя кимна. Потупа се по джоба. Приближи се към мен, докосна ме по лицето, както бе докоснала мъжа си. Предостави ми гледка към белезите си в едър план — брюкселска дантела — и ме целуна по бузата.

Отново на магистралата. Отново на планетата Земя.

Заклещен в поредното задръстване, след като излязох от магистралата, аз седях в колата, слушах „Джипси Кингс“ и се питах дали не съм прецакал нещата. Мислих, мислих и накрая си казах, че съм направил каквото съм могъл.

Като се прибрах вкъщи, звъннах на Майло. Той вдигна телефона и изръмжа:

— Да.

— Брей, какъв дружелюбен поздрав.

— Помага да отблъсквам измет, опитващ се да ми продава боклук, и откачалници, провеждащи въображаемо разследване. Какво има?

— Готов ли си да започнеш онова нещо с бившия затворник?

— Аха. Мислих си за това и ми се струва, че петдесетачка на час, плюс разходите, е една разумна цена. Това дали ще устрои клиентите?

— Още не съм успял да обсъдя с тях финансовата страна на въпроса. Но не бих се безпокоил, там няма недостиг на фондове. А клиентката твърди, че имала достъп до много от тях.

— А защо да няма?

— Ами… защото е осемнадесетгодишна и…

— Искаш да работя за самата хлапачка ли, Алекс? Боже господи, за колко сладоледа на час става въпрос тогава?

— Това не ти е някой лигав тийнейджър, Майло. Наложило й се е да порасне бързо, и то доста бързо. И си има свои собствени пари, увери ме, че заплащането нямало да представлява проблем. Искаше ми се само да се убедя, че си дава сметка колко горе-долу трябва да заплати. Мислех, че днес ще стигнем и до това, но се случи нещо друго.

— Божичко, за хлапе! — повтори отново той. — Да ти приличам по нещо на Дядо Коледа? — И пак: — Божичко… — После: — Я ми кажи нещо повече. Кой точно е бил ранен и колко е пострадал?

Започнах да му описвам нападението с киселината над Джина Рамп.

Той ме прекъсна:

— Брей. Звучи ми като случая „Маклоски“.

— Ти го знаеш?

— Знам за него. Случило се е няколко години преди моето време, но в полицейската академия ни го преподаваха. Провеждане на разпит.

— И защо точно него?

— Защото беше странен случай. И преподавателят ни по този предмет — Ели Савидж, е бил един от първите следователи, които са го разпитвали.

— В какъв смисъл странен?

— В смисъл на мотив. Ченгетата са хора като всички останали. Обичат всичко да е класифицирано и сведено до основни понятия. Пари, ревност, отмъщение, страст или някакво сексуално извращение представляват деветдесет и девет процента от мотивите за престъпление. А пък това не се вписваше в нито едно от изброените неща. Доколкото си спомням случая, едно време между Маклоски и жертвата имало нещо, но всичко свършило много приятелски някъде около половин година, преди да я изгори. От негова страна не е имало никакви изпълнения, никакви отровни писалки, заплашителни писма или анонимни обаждания по телефона. На това отгоре тя не ходела по това време с никого, така че и ревността отпада. Парите също не бяха добър залог, защото преди това той не я застраховал, никой не откри той да е спечелил и стотинка от нападението. Дори напротив — платил е огромна сума на оня боклук, дето е свършил черната работа. Говореше се нещо за отмъщение, но слаба работа. Бил я обвинявал, че тя била виновна, че бизнесът не му вървял — имал някаква фирма за фотомодели, доколкото си спомням.