Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Кимнах и казах:

— Операциите бяха ли успешни?

— Професор Монтесино бе доволен. Каза, че тя била един от най-големите му успехи.

— А тя съгласна ли е с него?

Неодобрителен поглед.

— Нямам честта да зная мнението й.

— Колко време я оперираха?

— Пет години.

Пресметнах наум.

— Значи през част от този период тя е била бременна.

— Да. Всъщност… Бременността прекъсна хирургическия процес. Промяната в тъканта, предизвикана от хормоните, физиологически рискове. Професор Монтесино каза, че трябвало да се чака и внимателно да се наблюдава. Предложи даже… прекъсване, но тя отказа.

— Бременността планирана ли беше?

Дъчи примигна усилено няколко пъти и отдръпна глава назад — като уморена костенурка — като че ли не вярваше на ушите си.

— Боже господи, сър, изобщо не се интересувам от мотивациите на работодателите си.

— Извинете ме, ако от време на време навлизам в необозначени територии, господин Дъчи — казах аз. — Просто се опитвам да събера колкото е възможно повече информация. За доброто на Мелиса.

Той намръщено се тросна:

— Ами тогава да говорим за Мелиса.

— Добре. Тя доста ми е разправяла за страховете си. А защо вие не ми разправите за своите впечатления, като я гледате отстрани?

— Моите впечатления ли?

— Вашите наблюдения.

— Моите наблюдения са, че тя е едно ужасно наплашено момиченце. Всичко я плаши.

— Например?

Той помисли малко.

— Например силни шумове. Те буквално я карат да подскача. Дори и тези, които не са особено силни. Понякога ми се струва, че тяхната внезапност я стряска. Внезапно зашумяло от вятъра дърво, стъпки… дори музика. Тези неща при нея много често предизвикват нервен припадък. Входният звънец. Доколкото съм забелязал, това става, когато тя е прекарала известно време в необичайно спокойствие.

— Застоява ли се самичка, представя ли си разни неща?

— Да. Представя си много. Приказва си самичка.

Затваряйки уста, той зачака коментар от моя страна.

Аз обаче продължих:

— А ярка светлина? Плаши ли се от нея?

— Да — каза той изненадано. — Да, плаши я. Спомням си даже една случка отпреди няколко месеца. Една от слугините си бе купила фотоапарат със светкавица и се помъкна из къщата да го пробва. — Отново неодобрителен поглед. — Изненада Мелиса, докато закусваше, и я снима. Звукът и блясъкът силно разстроиха детето.

— Разстроиха я в какъв смисъл?

— Сълзи, писъци, отказ от закуската. Едва не се задуши от рев. Дадох й да диша в един плик, докато дишането й се възстанови.

— Каза ми, че всяка нощ сънувала лоши сънища.

— Вярно е — каза той. — Често даже повече от един път на нощ.

— Опишете ми какво прави, когато ги сънува.

— Не мога да ви кажа, докторе. Когато ги сънува, тя е с май…

Аз се намръщих.

Той се усети:

— Макар че наистина си спомням няколко случая. Много плаче. Плаче и пищи. Тръшка се и не приема ласката, отказва да си легне отново.

— Тръшка се — казах. — А разказва ли какво сънува?

— Понякога.

— Но невинаги, така ли?

— Да.

— А когато разказва, за какво става въпрос?

— Чудовища, призраци, такива неща. Всъщност аз много не обръщам внимание. Усилията ми са насочени към това да я успокоя.

— Ето едно нещо, което в бъдеще ще правите — казах аз. — Ще обръщате внимание. Започнете да си водите дневник, записвайте всичко, каквото научите, и после ще ми го давате.

Знаех, че говоря наставнически. Просто исках той да се почувства като първокурсник. Хм, да си меря силите с един иконом.

Обаче той, доволен от подчинената си роля, само каза: „Много добре, сър“, след което вдигна чашата до устните си и отпи.

Продължих:

— Напълно будна ли е, след като се събуди от такъв кошмар?

— Не, не е — отвърна той. — Невинаги. Понякога сяда в леглото с ужасено изражение на личицето, пищи и размахва ръце. Ние… аз се опитвам да я събудя, но е невъзможно. Тя дори понякога става от леглото и започва да ходи наоколо, без да спре да пищи, и е невъзможно да бъде събудена. А ние просто чакаме, докато отмине, за да я сложим отново в леглото.

— В нейното?

— Не. В това на майка й.

— Тя никога ли не спи в нейното легло?

Поклащане на главата.

— Не, тя спи с майка си.

— Добре — бе коментарът ми. — Нека сега се върнем към тези случаи, когато не може да бъде събудена. По време на пищенето нещо да казва?

— Не, няма никакви думи. Само някакъв ужасен… вой. — Трепване. — Доста разтърсващо е.

— Описвате нещо, което се нарича „нощни ужаси“ — казах аз. — Това не са кошмари, които, както и всички останали сънища, стават, когато спим леко. „Нощни ужаси“ се получават, когато спящият се събужда много бързо от дълбок сън. Грубо събуден, тъй да се каже. Това представлява смущение в процеса на събуждането, предизвикващо лунатизъм и подмокряне. Подмокря ли се?